"Апартаментгейт" вече излезе от контрол. Скандалът добива размери на "политичеса чума, която помита всичко като лавина", както сполучливо го описа социологът Димитър Ганев.
Управляващите са в ступор. Наблюдават отстрани собственото си поражение. Реагират панически. Отстреляните падат като домино. Сякаш действа някакъв център на паралелна държава, който планово разчиства терена.
Атаките изглеждат като да са в строго последователен ред, систематично, на порции, така че напрежението да се поддържа. Започна се от Парламента - от елиминирането на най-силната фигура в ГЕРБ, после тайфунът мина в Изпълнителната власт и отвя правосъдния министър, завихри се в Правосъдната система и удари съдия №1, оттекна шеметно в Антикорупционната комисия и я обезглави, завъртя се в Прокуратурата и отнесе на шефа на Следствието. И това само за 20 дни. За да се създаде трайното усещане в обществото, че всички са в калта, всички са се самозабравили, че това е мафиотизирана дължава.
Доверието във властта е сринато. "Апартамент" вече е мръсна дума, така както отдавна е и думата "политик" - и двете тежко оплетени в мрежата на порока: „ако всички мамят, и аз мамя“.
Такъв скандал в съвременна България не е имало. Имотни афери винаги са избухвали - къщата на Бисеров, имотите на царя, апартаментите на нововремци, жилищата на чиновници във Външно. Нито едно правителство от Прехода не се опази от имотни далавери и корупционни скандали. И това е обяснимо - нашите политици идват бедни и стават богати във властта, забравяйки основното правило - на власт ли си, не се изкушавай, защото все един ден ще светнеш.
"Апартаментгейт" обаче надмина всички досегашни скандали, взимайки размерите наистина на политическа чума.
И краят ѝ не се вижда. В него се отразяват наслоени отношения, порочни практики, изплетени мрежи, корумпирано общество, което така е затънало в блатото, че няма дори съпротивителни сили да поеме свеж въздух.
Сега всички са се снишили и чакат кой ще е следващият.
Ако се следва логиката на развитието на скандала, в тази последователност остават само двама персонално недокоснати - Главният прокурор и Министър-председателят. Борисов реагира правилно, макар и със закъснение, предприе мерки, които никой не е очаквал, но скандалът удари и по неговия имидж. Призна вина и бе понесена политическа отговорност, но трусът в ГЕРБ е толкова голям, а страхът така сковаващ, че това може да блокира работата на институциите.
Кой какво го чака? Ще има ли бумерангов ефект?
Можем да се опитаме да дадем отговори на тези въроси, ако сме наясно откъде идва атаката.
Това обаче никой не знае. Всеки засегнат развива своя версия, която не издържа логиката. Американци, руснаци, приятелски огън, отмъщение на олигарси - всичко се изговори и нищо не се доказа.
Големият върос - кой натисна бутона два месеца преди изборите и обърна държавата с хастара наопъки, към този момент остава без оттовор.
И каква е целта?
Сваляне на ГЕРБ - това може да стане само през избори. Революционна ситуация в държавата не се вижда. Улиците са празни, а спорадичните протести са мижави и локални. Властта успява да ги овладее, ако се наложи, дори и с отваряне на хазната.
Смяна на системата - необходимо е, но не това е начинът.
Събуждане на обществото така че, то да даде своя отговор в урните на 26 май. Възможно е. Засега Нинова, Радан Кънев и Христо Иванов печелят от скандала. Само че "Апартаментгейт" събужда отвращението към всички и на 26 май може да видим по-скоро празни избирателни секции, отколкото бунтовен заряд. Българите са ядосани, недоволни, но изливат гнева си във фейсбук. Там бълбука негативна енергия, която няма реално действащ израз. Умните и красивите са проютени по минисерстава и агенции и никой не смее да надигне глас. Обществото сякаш е заспало. Или пък е толкова отвратено, че не вижда смисъл да се бунтува.
Социолози прогнозират, че е възможно гневът да се отприщи и като снежна топка да повлече цялата политическа система.
За първи път неизвестните са толкова много.
Ще има ли очистване?
Според Андрей Райчев с "Апартаментгейт" "имаме изключителен шанс на евроизборите да проведем операция "Чисти ръце".
Съмнявам се. По няколко причини.
Когато в Италия през февруари 1992 година магистратът от Милано Антонио ди Пиетро нареди ареста на Марио Киеза от Италианската социалистическа партия, давайки начало на операция „Чисти ръце“, това бе извършено от легитимен държавен орган. Стотиците разследвания и арести обезглавиха тогавашната политическа класа, като разкриха системната ѝ корумпираност, накараха бившия премиер и лидер на италианските социалисти Бетино Кракси да замине в изгнание и сложиха край на Първата република.
Това бе извършено от държавата, която имаше намерение да се прочисти. (Оставяме настрани факта, че операция "чисти ръце" в Италия отвори пътя на Силвио Берлускони, който бе замесен в голямата мрежа „Мафия капитале“ в Рим, а страната продължава да е редовно разтърсвана от корупционни скандали.)
Това, което се случва сега в България, едва ли може да доведе до операция "Чисти ръце".
Първо, защото я няма държавата. Тя не иска да се чисти. Не може да се очисти. "Апартаментгейт" избухна от едно радио - "Свободна Европа", финансирано от американското правителство и от едно НПО - "Антикорупционен фонд", което живее благодарение на грантовете на соросоидни формирования и получи своето развитие в кръг от медии, обслужващи една икономическа групировка, която е в отношения с Темида. Да, това което вършат те, е професионално направено, и документално подплатено, така че медийният ефект да е гарантиран. Но личат зависимости. Освен политическия ефект, все още не сме свидетели на завършена съдебна фаза, така че обществото да има не само виновните, но и осъдените.
Второ, за разлика от операция "Чисти ръце" в Италия, където Чистачът е магистратът, в "Апартаментгейт" в България няма Чистач. В Италия действат институциите, у нас институциите са безсилни пред нещо, което се оказва невидимо.
Прокуратурата реагира постфактум. Тя не открива корумпираните - тя реагира на медийните публикации след нагнетяване на общственото мнение. Нещо повече, в "Апаратаментгейт" са завлечени точно тези, които трябва да проверяват евентуалните корумпирани властници.
Ако бъде ударен и Главният прокурор, а БНР вече даде думата на "Биволъ" който извади вехтата история (от 2012 година) за съпругата на г-н Цацаров, че "прикрила от данъчните няколко хиляди лева от продажбата на една нива", за да прокара тезата, че преди Главният прокурор да проверява когото и да било, трябва да бъде проверен самия той. Атаката срещу него не е спирала, макар да е оценен като най-действеният Обвинител №1. А може би точно заради това. И всъщност не става ли въпрос за отстрелване на прокурори? Защото от фигурата, която ще го наследи след октомври зависи бъдещето и на олигарсите у нас, и на голяма част от политиците.
Затова пък уличеният Съдия №1 се смята за недосегаем и няма никакво намерение да дава обяснения. Няма осъзнаване на вина, няма очистване. Даже и доблест няма!
На всичкото отгоре "Апартаментгейт" започна да се използва за разчистване на лични сметкимежду враждуващите лагери във властта. Има опасност да се насъскват хора един срещу друг и точно преди изборите да започне бясно замерване с компромати. Това ще бъде лош знак, защото означава спекулиране с корупцията, без да се стигне до нейното разкриване, осъждане и очистване на порочните й практики.
Все още сме в разгара на "Апартаментгейт" - в зрелищната му част, която довежда публиката до екстаз. До Чистилицето има много време, в което точно институциите, засегнати от него, трябва да се задействат така, че дадат адекватен отговор на обществото.
И ако това общество се събуди.
Тогава може и да си намери Чистача.
А може да пропуснем и този шанс.
Както 30 години досега!
Помните ли Яне Янев, Николай Бареков, Реформаторски блок, Протестна мрежа, Мария Капон, Елеонора Николова - всеки от тях поотделно обявяваше операция "чисти ръце", надявайки се да бъде скъсана връзката между мафията и държавата.
Накрая всичко се превръщаше в бутафория.
Защото вместо да създадем бригада "Чисти ръце", ние превръщахме операция "Чисти ръче" в ода за популизма, отваряйки поле за ново развитие на Корупцията.
Нищо не се промени, скандалите отминаваха, никой не даде рецепта за решение на проблема.
Сега е същото.
Валят оставки за спасяване на имидж, но битка с Корупцията няма...
Автор: Валерия Велева
Източник: "Епицентър"