Ако човек, поради някаква необяснима причина, е решил да гледа CNN или да чете Washington Post, ще остане с впечатление, че с всеки изминал ден президентът Тръмп е все по-приключен политически. Ту специалният разследващ Робърт Мълър бил изнесъл унищожителен доклад за президента по отношение на т.нар. „руско вмешателство“, ту борбата с незаконната имиграция била противоконституционна, ту друго нещо.
Разбира се, всичко това са глупости. Докладът на Мълър доказа, че Америка и светът бяха лъгани две години за някаква въображаема руска намеса, която е толкова истинска, колкото и претенциите на поредния Наполеон от някоя незнайна психиатрична клиника. Същото важи и по отношение на “нарушените човешки права” по границата с Мексико. Все едно има човешко право на незаконна имиграция. Смях!
Обективните факти рязко противоречат на дневния ред на фейк медиите и затова, точно по Оруел, те пренаписват действителността, за да “съвпадне” тя с представата им за света. От деня, в който Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент, слизайки по ескалатора си в емблематичната за Ню Йорк „Тръмп Тауър“, фейк медиите и агентите на влияние не са спрели да фалшифицират всяко късче информация с цел да го унищожат. До момента резултатите им са повече от плачевни. Рейтингът на Тръмп е стабилен, демократите се провалиха в обструкционализма си по отношение на стената с Мексико, Тръмп успешно назначи не един, а двама върховни съдии, безработицата е рекордно ниска. Въобще перспективите пред Америка коренно се промениха след безвремието при Обама.
Но защо е този отпор? Защо е тази невиждана омраза? Наистина ли Тръмп е толкова лош, колкото го изкарват медиите? Ако е така, защо Америка процъфтява? Да не би Тръмп въобще да не е толкова ужасен, а просто статуквото да е ужасено от промяната в правилата на играта? Истината, като всичко в голямата политика, не е скрита в тази или онази интерпретация на събитията, а в общата картина, която едно управление рисува. Омразата към Тръмп може да бъде разбрана най-добре, ако човек се върне назад в американската политическа история. Това, което се разиграва пред очите ни, вече е виждано на сцената. Ричард М. Никсън, 37-ият президент на САЩ, е подлаган на сходни медийни линчове като сегашния обитател на Белия дом.
Никсън, който е фигура-епоха в американската политика, е разпъван на кръст почти толкова, колкото и Доналд Тръмп. Макар да са ясни десетките свидетелства за фалшифицирането на изборите през 1960 г., които Джак Кенеди печели с малко, никой не линчува Кенеди. Той е от “добрите”. Безспорно мащабна фигура, една от емблемите на Демократическата партия, важен исторически персонаж и прочие, но е много трудно да се докаже дали въобще би станал президент, ако не бяха няколко фактора. Например мащабната намеса на чикагската мафия, която с всички забранени прийоми постига невиждана избирателна активност и подкрепа за Кенеди в Чикаго, макар живеещите извън големия град в Илинойс масово да предпочитат Никсън. Или пък безобразните фалшификации, които се случват в Тексас благодарение на това, че вицето на Кенеди - Линдън Джонсън – държи щата в ръцете си, докато Републиканската партия е де факто без структури в цял Тексас. Да не говорим пък за документираното със свидетелски показания подслушване на хотелската стая на Никсън от страна на щаба на Кенеди преди един от ключовите телевизионни дебати между двамата. Но тези исторически фрагменти са забравени. Отмити са от бреговете на поп-културата, която коронова Кенеди и стъпква Никсън. Кенеди е описван като гълъб на мира, макар да превръща Виетнам в барутен погреб, докато Никсън е „ястреб“, макар почти да вади Америка от войната. Подслушванията на Кенеди са бележка под линия. Докато “Уотъргейт” се помни и повтаря услужливо десетилетия по-късно.
С Тръмп ситуацията е сходна. Никой вече не говори за основателните съмнения, че Барак Обама е подслушвал щаба на Тръмп. Никой вече не говори за основателните съмнения за сенчести връзка на фамилия Клинтън с редица съмнителни международни аферисти и диктатори. Контакти, за които се твърди, че са се случвали под булото на семейната фондация. Никой не пита какво стана с имейлите на Хилъри. И редица други такива неудобни за статуквото факти и съмнения се премълчават и замитат под килима. За сметка на това медиите и говорещите глави вече две години тръбят за “Уотъргейта на Тръмп” – измисленото “руско вмешателство”. Продължават да говорят за него дори след като се разбра официално, че такова не е имало. В този смисъл Тръмп е дори в по-голяма обсада, отколкото Никсън едно време. За 37-ия президент скандалът поне имаше своите основания. За Тръмп няма нито основания, нито доказателства, но линчът не спира и не спира.
Приликите в идеологията между Тръмп и Никсън са сериозни. И двамата са външни на статуквото, и двамата са на страната на мълчаливото мнозинство и срещу кресливото малцинство, и двамата са мащабни и одумвани фигури със своето присъствие, сили и слабости. Може да се каже, че Тръмп е за XXI век онова, което беше Никсън за XX. Но една съществена разлика се затвърди устойчиво в последните две години от управлението на Доналд Тръмп. Демократите и мейнстрийм медиите не могат да намерят нов „Уотъргейт“, макар и да го търсят под дърво и камък. Не просто, че за момента Тръмп не дава сериозни основания за задълбочена и истина критика, отвъд истеричните фонови красяци на демократите, но и той прави нещо много повече. Днес Тръмп постига нещо, което Никсън нямаше как да реализира – общува с избирателя директно. Социалните мрежи, живият контакт в неспирните събрания, организирани от президента, както и въобще целият му комуникационен конструкт, просто правят мейнстрийм медиите излишни. Не му трябва на Тръмп да напишат две хубави думи за него в CNN. Той ще напише един бърз туит и ще надскочи аудиторията им за седмица. Освен всички други революции, които Тръмп провежда на няколко паралелни фронта, пред очите ни старите медии на статуквото стават ненужни като вехт налъм.
Към днешна дата няма причина Доналд Тръмп да не повтори мандата си в Белия дом. Времето ще покаже дали ще успее да продължи да издържа на гигантския натиск, на който е подложен. Но ако успее, не просто Америка ще се събуди друга, но и всички учебници по политическа комуникация ще трябва да се пренапишат. Ще има много безработни бивши мейнстрийм журналисти, който могат да опитат да свършат тази работа. Ще имат време да умуват как стана така, че вкупом ненужни станаха.