За голяма част от източноевропейските страни членки на ЕС, които се чувстват като европейци втора ръка, китайските мегапроекти се оказват по-привлекателни от Брюксел. И това не е учудващо, пише Франк Зирен.
След като миналата седмица на срещата на върха ЕС-Китай беше подписана само една тънка обща декларация, китайският премиер Ли Къцян се отправи към Хърватия, за да открие осмата поредна среща на т.нар. формат 16+1. В продължение на два дни държавните и правителствени ръководители на страните от Централна и Източна Европа обсъждаха с китайските представители съвместни икономически проекти. Без участието на Брюксел!
Китайската инициатива е особено привлекателна за страните от Западните Балкани, чиято инфраструктура е в окаяно положение. На последната среща в Дубровник към формата се присъедини и Гърция, която досега имаше статут на наблюдател.
Провокация в задния двор
Според Брюксел, създаденият формат 16+1 е чиста проба провокация в задния му двор. 12 от участващите в инициативата страни са членки на ЕС. Китайският премиер Ли Къцян категорично отхвърля обвиненията, че Китай искал да разедини ЕС. Но вече дори няма нужда да го прави. Защото разделението отдавна е факт. Особено страните, които открай време се чувстват европейци втора ръка, окачествяват Китай като силен партньор. От 2007 година насам Китай е инвестирал над 29 милиарда долара в големи строителни проекти в Източна Европа. Най-голямата китайска инвестиция е осъществена в Сърбия, където общата сума възлиза на над 10 милиарда долара. Следва Унгария с почти 4 милиарда долара, Полша с около 3 милиарда долара и Румъния с 2,5 милиарда.
Пекин се интересува от европейското законодателство само тогава, когато то се явява пречка. А това не се случва толкова често. Същевременно Брюксел критикува много от действията на Пекин и твърди, че обществените поръчки за китайските строителни проекти не са прозрачни и облагодетелстват корупцията. Китай се опитва да привлече преди всичко свои работници и да даде поръчките на китайски изпълнители, вместо да открие възможности пред местните икономики. Освен това Брюксел твърди, че големите китайски заеми ще докарат дългова криза в бедните страни-членки на ЕС и така те ще станат зависими от Пекин. Всички тези опасения обаче досега бяха съпровождани единствено от мъгляви декларации за намерения. Същото се случи и на последната среща на върха ЕС-Китай. Общата декларация беше отпразувана като сериозен компромис, но в крайна сметка тя не е обвързваща.
ЕС не предлага алтернатива
Брюксел се бие в гърдите, че най-сетне е заострил тона спрямо Китай. Пекин пък хвали подобряването на отношенията и същевременно използва разединението в ЕС и търси задни вратички за сключването на двустранни договори с отделните европейски правителства, опитвайки се да се възплозва от това. Така например държавната Хърватска агенция за дигитални технологии подписа декларация, която предвижда съвместна работа с Huawei и сътрудничество с Китай в сферата на изкуствения интелект и разширяването на новата мобилна мрежа 5G. Полша е против участието на Huawei в изграждането на новата мрежа. Унгария държи на сътрудничеството в тази сфера. А Чехия и Румъния все още не са решили. ЕС не може да предложи на тези страни алтернативи в това отношение, тъй като изостава в областта.
Вярно, че Брюксел предприе няколко собствени инициативи като Цифровата среща на върха със Западните Балкани, но единственият голям успех, постигнат на последната среща в тази рамка през април 2019, беше договорката за отмяна на таксите за роуминг между шестте страни от Западните Балкани - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия - до 2021 година.
Китай от своя страна инвестира в Източна Европа много пари и поставя много по-малко условия от ЕС. Ако Брюксел откаже сътрудничеството на източноевропейските страни с Китай, това би изглеждало така, сякаш ЕС им проваля бъдещето. А Пекин има визия и съответните планове за това тяхно бъдеще. Въпреки че много от проектите на новия "Път на коприната" ще се изплатят едва след 50 години, резултатите от пекинските инвестиции вече са видими в много източноевропейски градове: там възникват нови мостове, улици, културни центрове. Западналите фабрики се ремонтират изцяло. И всичко това създава оптимизъм.
Навремето визията за една обединена Европа имаше същата притегателна сила. Междувременно тя е изпреварена от реалността, парализирана е от бюрокрацията и настроенията на отделни страни като Великобритания. Пекин има голяма стратегия. А Брюксел сякаш няма особен план.