Безизходица, хаос, отчаяние - Гърция в дните след изборите. Политиците само привидно полагат усилия за съставяне на правителство. В действителност те се надяват на разбъркване на картите преди да бъдат раздадени наново, коментира Дойче веле.
След отрезвителния изборен резултат за двете големи народни партии консултациите за съставяне на ново гръцко правителство вървят на високи обороти. Засега със скромен успех: лидерът на най-голямата парламентарна фракция - консерваторът Андонис Самарас успя да задържи мандата само 5 часа и половина преди да го върне; шефът на класиралата се изненадващо на второ място гръцка левица Алексис Ципрас поставя неизпълними условия и на практика също няма шанс за успех; същото важи и за лидера на социалистите Евангелос Венизелос, който последен може да опита късмета си.
Всичко е тактика
Всъщност и тримата партийни лидери желаят нови избори с надеждата да постигнат по-добри резултати, обяснява гръцкият журналист от телевизия "Скай" Алексис Папахелас. Техните сметки включват разбъркване на картите преди те да бъдат раздадени наново:
"Това е тактическа игра. В момента нито една от трите водещи политически сили не желае да поеме отговорността за повторение на вота, тъй като този вариант е крайно непопулярен сред гръцките избиратели. Затова и всеки един от тях се опитва да прехвърли на другия вината за сегашната безизходица", казва Папахелас.
За последните 140 години в Гърция са известни само 7 случая на успешно съставяне на надпартийно правителство. Много гърци не разбират културата на компромиса, нещо повече дори - смятат подобни сложни коалиционни договорки за подозрителни. Политиката се възприема като игра, в която не можеш да спечелиш повече от това, което другият е загубил. Всички са обзети много силно от желанието да управляват самостоятелно, причините за което професорът по икономика от Атинския университет Никос Каравитис обяснява така:
"В Гърция съществуват влиятелни кръгове от клиентели, които упражняват много силен натиск над политиците. Ако иска да проведе успешни реформи, политическата класа ще трябва най-напред да се освободи от тази своя зависимост."
Според Каравитис гръцката клиентела спира реформите и е против модернизирането на страната, тъй като не желае промяна в статуквото. Най-пресният пример е отдавна приетият и одобрен от страните-кредиторки пакет с данъчни реформи, който обаче зацикли именно поради зависимостта на политиката от клиентелата.
Кой ще се убоде?
След тежките поражения, които изборите от 6 май нанесоха на двете традиционни гръцки партии, техните лидери сега говорят за правителство на националното единство - макар че в навечерието на гласуването и двамата отхвърляха подобна възможност. С това обаче далеч не приключват всички тактически игрички, на които гръцките политици са способни, предупреждава журналистът Алексис Папахелас:
"Не изключвам варианта социалистическият шеф и бивш финансов министър Венизелос да обещае на лидера на левицата Ципрас пълна свобода за предоговаряне на спасителния пакет за Гърция. Зад това също се крие тактически ход: Венизелос знае много добре, че всеки опит за предоговаряне на финансовите условия би приключил със завъртане на кранчето за Гърция. Той вероятно се надява и Ципрас да се убоде сега на този трън."