Павел Гутионов, "Новая газета"
Владимир Губарьов е най-известният и най-високопоставеният съветски журналист, работил в Чернобил веднага след аварията. Заради служебните си задължения е имал достъп до висшите функционери на СССР и да получава информация, за която колегите му дори не са могли да предполагат. Автор на десетки книги и филми - документални и игрални.
През юни 1986 г за 8 дни пише пиесата "Саркофаг", заради която едва не е изключен от КПСС, а в Англия го награждават с театралната награда на името на Лоурънс Оливие. Пиесата е поставяна в театри в 60 държави по света. В края на разговора отбелязва: "Не само ликвидаторите на аварията, но и всички ние, които минахме през Чернобил, знаем за живота повече от останалите."
И добавя: "След Чернобил аз въобще от нищо не се страхувам".
- Веднага въпрос - хареса ли ти филмът?
- По-скоро да, хареса ми. Наистина е много интересно, необикновено, просто страшно. Що се касае до събитията в Чернобил, те са представени добре. Имам предвид работата на пожарникарите, на оперативния персонал. Малко примитивно е показано това, което се случва в централата веднага след аварията. Така просто не стават нещата, не може да се случи в една атомна централа.
Като цяло е истинско. Видно е, че сценаристът е изучил подробно литературата и е избрал това, което му се е сторило необходимо и важно.
Разбира се, според мен американците не показват нищо необикновено. Първо, аз знам несравнимо повече, аз в Чернобил контактувах с всички, много пъти съм бил и в московската 6-та клиника.
Между другото, във филма показват как жената на пожарникаря дава на лелката от регистрацията 5 рубли, за да влезе в болницата. Тук авторът демонстрира, че просто не знае какво е това "специална клиника", до която дори не можеш да се доближиш, с пет рубли или без тях.
- Е, това не е важно нито за зрителя, нито за сценариста.
- Разбира се. Къде-къде по-важна е страшната истина за това, което се случва с човека, заболял от лъчева болест. Видях, че доста сцени от филма са копирани от истинските документални кадри, които тогава взе със себе си Робърт Гейл (великят американски хирург, пристигнал в СССР да спасява пострадали, бел. авт.). Но истина е и това, че няколко души, получили 4-5-6 смъртоносни дози радиация, останаха живи.
- Въобще, както във всеки филм, се натрапват неизбежните несъответствия. Така например, запяснаците, призовани в Чернобил, които разстрелват домашните животни в изоставения град, въоръжени с трилинейни пушки.
- Това също е допустимо. Лошото е друго - масата стереотипи, които нямат нищо общо с действителността. Такива като задължителната ушанка с червена звезда, носена от съветския космонавт във всеки американски филм. Това убеждение на американците, че цялото руско ръководство е съставено само от глупаци. Има, разбира се, глупаци. Както и при тях.
Ето, Горбачов на няколко пъти е показан на заседания неизвестно на какво, и това, разбира се, е пълна глупост. Нищо подобно не се е случвало. А и позицията на Горбачов беше друга. Той действително не вярваше. Първата информация беше - пожар, нищо особено. И той се надяваше, че това е само пожар и всичко ще бъде изгасено.
Затова и не направи изявление толкова дни, чакаше, а не че се е страхувал. Аз се срещах с него и с Яковлев (секретар на ЦК КПСС. — бел. ред.), когато специално ме извикаха от Чернобил. И им казах, че това (последствията от аварията, бел. ред.) е завинаги. И много други, доста по-компетентни хора, му казваха същото. Но пък трети казваха - всичко ще изгасим, всичко ще направим. И той много искаше да повярва в това.
- В този смисъл доста ме обезкуражи сцената с разговора на "министъра на въглищната примишленост Шчадов" с миньорите. Пристигнало някакво младо конте с автоматчици, заплашва мъжете, че ще ги разстреля всички на място, а войниците едва ли не започнаха да прещракват затворите на автоматите. А аз познавах истинския Шчадов...
- Да, истинският Шчадов прекрасно знаеше как да разговаря с миньорите.
- И не мога да разбера защо е било необходимо да дадат на героя от филма името на истинския министър? Защо им е потрябвало да оставят в сценария тази наистина нелепа сцена.
- Именно в това са и моите най-сериозни претенции към филма. Да, позволени са много неща, дори откровени фантазии, за да направиш впечатление на зрителя. Разбира се, смешничко изглеждат тези миньори, които "Шчадов" уговорил да отидав в Чернобил и които по време на работа са се съблекли до голо заради жегата в галерията и отсъствието на вентилация. Аз съм видял всичко със собствените си очи и твърдя, че нищо такова не е имало и не би могло да има. Действително, миньорите не са носили специално облекло, но голи под земята не са слизали. Простичко казано, всички мъже се опасяваха за мъжкото си достойнство, даже вървеше приказкаа за "оловни гащи" и т.н.
Е, измислили са го, добре. Посмяхме се. Но едно знам със сигурност - когато правиш игрален, художествен филм, не наричай героите си с реални имена. Ето, те показват Валера Легасов, той е един от главните герои във филма. Легасов не беше такава примитивна фигура, каквато го показват. При това са се опитали да съберат в неговия образ всичко и всички — и академик Велихов, и други. Все пак, това е кино. Но тогава не го наричай Легасов. Той не беше такъв и не с това се занимаваше в централата.
Историята на Легасов, разбира се, е горчива, но той сложи край на живота си не заради Чернобил. Това го знам със сигурност. Ние имахме близки и поверителни отношения, дори разговарях с него няколко часа преди смъртта му, но не се досетих и не почувствах нищо.
Между другото, има още една мъничка лъжа във филма. Тези касети, които "Легасов" уж скрил от КГБ в контейнер за смет, бяха предназначени за мен. И там имаше надпис: "За Володя Губарьов". След смъртта му, разбира се, те бяха прибрани от кагебейците. На погребението, когато дойдоха Рижков (председателят на Министерския съвет Николай Рижков, бел. ред), Лигачов (секретарят на ЦК на КПСС. Егор Лигачов, бел. ред.), аз отидох при човека от КГБ и му казах: "Или давайте касетите, или няма да се спра и ще стигна до Политбюро. И знаеш ли, колкото и невероятно да звучи, това сработи! Още същата вечер ми донесоха касетите в "Правда". И след два дни, аз, без да правя някакви корекции, написах огромна статия в "Правде".
- Защо такъв филм не беше направен по-рано?
- През 1988 г бях в Холивуд и имах много контакти с кинаджиите. След пиесата "Саркофаг" американците полудяха да направят филм. Предложих и сюжет - вземаме три семейства: американски лекар (веднага е ясно, че прототипът е Робърт Гейл), съветски пожарникар, и третото - семейство саамски еленовъди.
Знаеш ли, че след аварията облакът отиде над Северна Скандинавия и милион заразени елени бяха изклани? Милион! А какво представлява еленът за един северен народ? Цял един народ се оказа лишен от всичко!
Това е планетарна трагедия - това беше идеята на филма. Американците веднага казаха "Да". Те започнаха да предлагат актьори, а аз казах: Американците трябва да ги играят американци, шведите - шведи, руснаците - руснаци. И трябва да говорят на трите езика.
И още нещо исках - снимки по за 50-10 минути в самата чернобилска централа. Всички се съгласиха, но застрахователните компании поискаха чудовищни пари - по 50 милиона на снимачен ден.
Тогава нищо не стана. После искаха да правят филм по "Саркофаг", аз бях готов да поработя, но една пиеса си е пиеса не става за пренаписване в киносценарий. Разбира се, можех просто да изкарам пари - да продам правата за екранизация. Но се оказа, макар да звучи виксокопарно, че не мога да търгувам с Чернобил.
- Прилича ли си самият Чернобил във филма, за който говорим?
- Прилича си. Въпреки че са снимали на Игналинската АЕЦ, в Литва. И пак ще кажа, можеха да снимат и в Чернобил. Но тогава щяха да бъдат принудени да се срещнат със сегашния директор, Грамоткин. А този човек през 1986 г., току-що завършил Томската политехника, пристигна в АЕЦ с цяла команда момчета като него. И сега тези момчета от Томск работят там, получиха украинско гражданство (неотдавна се срещах с тях). Подозирам, че те отпадат от концепцията на авторите на филма.
- А ти бил ли си в Чернобил преди аварията?
- Година преди аварията, по време на рекламна кампания на вестника. Там в този клуб, в ресторанта пихме с Брюханов (директор на АЕЦ — бел. авт.).
- Как се оказа в командировка след аварията? Там ли е мястото на редактор на отдел от "главния" вестник в страната?
- Разбира се, че там ми беше мястото. На 12 април беше премиерата на филма ми за космонавтите "Корабът на пришълците". И след това седяхме в ресторанта и си приказвахме как трябва да се измисли нещо ново. И си спомням, че има тема — пожар в атомна централа. Защото знаех за реален случай - в Белоярската АЕЦ в новогодишната нощ се запали не реакторът, а машинната зала. Новогодишна нощ, минус 40 градуса. това беше действително героична история, не много известна. След нея на във всяка АЕЦ се появи специална тетрадка, в която беше разписано какво трябва да се прави в случай на извънредно произшествие. В Чернобилската АЕЦ също имаше такава тетрадка.
И така, на 26 април си седя аз, работя, на тишина, никой не ме безпоои - събота е — и пиша сценаорий. Пожар в АЕЦ! И, разбира се, вкарвам всички ужасии, които мога да си представя.
Звъни ми познат на зам.-министъра, а аз веднага се обаждам на Якщовлев. Той ми казва - забрави дори да си мислиш за това. В неделя отивам пак на работа, свързвам се с нашия собствен кореспондент, който ми съобщава, че в Чернобил не пускат никого. А аз вече имам информация - от Швеция, "бялата ТАСС". Там бяха засекли всичко. И в понеделник отлетях.
- По образование си инженер, научен наблюдател на водещи съветски вестници. Кога разбра какво се случва там? Имаше ли въобще някой, който да разбира от самото начало?
- Самият аз разбрах всичко там, на място, в Чернобил. Но в началото Брюханов наистина доложи в Москва - пожар, който ще бъде ликвидиран. А на сутринта тръгнаха лъчевите заболявания и само след час в Министерството на здравеопазването бяха разбрали всичко.
Медиците бяха готови да излетят в шест часа сутринта, да приберат засегнатите. Но ги задържаха до два-три часа след обед, когато "лъчевата болест" се развилня съвсем. И те отнесоха двеста души. Двеста!
Всичко се изясни много бързо. И военните вече бяха вдигнати. И от въздуха замериха всичко, какви дози, видяха осколките от графита.
Но мен ме порази неграмотността на хората. Персоналът на централата се оказа поразително неграмотен. А имаше специални препарати, които се даваха на всички атомни подводници, на всички АЕЦ. След това провериха: В Чернобил също ги имаше! Имаше около 100 дози лекарство, което можеше горе-долу да защити пожарникарите. Но никой не го раздаде. Нямаше бойни дозиметри, никой не е предполагал, че ще потрябват.
- Тоест, както беше показано във филма?
- Аз вече казах - във филма има много истини. И въобще смятам, че всяко напомняне за Чернобил е много полезно. Първия път, когато с коресподента ни се прибирахме в Киев, спряхме по пътя. Нощ, гора, луна. Извадихме бутилка водка, постелихме вестник на багажника на редакционната Волга и си казахме - това ще има последствия за дълги години.
След това беше историята със спасението на Киев. Там съвсем си бяха изгубили ума, бяха изпаднали в паника.
Нивото на радиацията в Киев наистина се вдигна, но незначително, не трябва да се преувеличава. За целия период хората получиха облъчване около 5 рада, колкото в ядрените централи полуават за година.
- Вятърът духаше в друга посока?
- Отначало, да. Всичко отиваше на север, в Скандинавия. Не говоря, разбира се за Беларус, там е друг, специален и много тъжен разговор, но една от най-пострадалите области, която получи по-високи дози от другите, беше Бавария.
Трудно е да се каже къде ще дойде бедата, петната паднаха по цяла Европа.
Пада дъжд - хората са облъчени. След това температурата се повишава, облакът се вдига и заминава.
С какво се различава Чернобил от взрива на ядрената бомба в Хирошима? С това, че днес в Хирошима имаме най-високата продължителност на живота в Япония. Благодарение на медицината, която хвърли всички сили в този град.
А тук имаме друго - тук плутоният не се взриви, той премина в различни съединения, появиха се двадесетина изотопа, с които е трудно да се бориш. Някои днес си мислят, че всичко е отминало и с времето ще се нормализира... Нищо подобно! Нивото на радиация върви нагоре!
- Една доста банална мисъл - с развитието на науката човек не става по-силен, а по-беззащитен и уязвим, не е ли така?
- Да. Ние самите изобретяваме неща, с които после не можем да се справим. Но в това е същността на човека.
Според теорията на Айнщайн, ако две частици се сблъскат, в тази точка ще възникне толкова енергия, че може да образува сто галактики. Не звезди — галактики! В една точка! И аз питам познати физици - ако имате такава възможност, ще се пробвате ли? И изведнъж попитах себе си и си отговорих: Да!
- И какво трябва да прави човечеството?
- Ти можеш ли да ми назовеш веднага десет имена на киноактьори? Можеш. А дори един оператор на атомна централа? Въпреки че от него зависи живота ти, а от актьорите - не. Така че самите ние първо трябва да преобърнем съзнанието си, в това число и на самите оператори.
Бил съм редактор на "Правда" по науката, присъствал съм на военни ядрени изпитания, на мирни взривове, бил съм практически във всички атомни централи на Съветския съюз, знам за много аварии. И ще ти кажа честно, произнасял съм се срещу бурното развитие на атомната енергетика и не поради това, че тя е несигурна.
Страната не беше готова технологично - изискваше се много високо ниво на развитие на техниката, а при нас то беше ниско. И второ - ние не можехме да подготвим необходимото количество кадри. А искахме да поставим АЕЦ едва ли не на всеки ъгъл.
Разбирах и още нещо - имал съм си работа много пъти с онова "секретно атомно министерство", и не по слухове знам за дисциплината, която съществуваше там. И ако такава една атомна централа излезе от тази, военна по своята същност организация, могат да станат аварии. Затова и написах сценарий "Пожар в АЕЦ" и затова, когато разбрах за Чернобил, веднага си дадох сметка, че това, което съм съчинявал, са детски приказки. В живота всичко е по-сложно, по-страшно и по-неочаквано.
- Благодарение на филма сега всички заговориха отново за Чернобил.
- Направих книгата "Страхът от Чернобил", в която за случилото се размишляват най-големите учени на Русия, Беларус и Украйна. Всичко, което са преосмислили и разбрали за тези години. Имаше и един международен чернобилски проект с участието на двеста учени от цял свят, които излязоха с 1000 страници отчет. В нашата страна само двама души го притежават.
- Единият си ти?
- И един колега от Далечния изток. И никой друг няма интерес. Никакъв.
Филмът, ще повторя, е страшен. Но, колкото и да е странно, той не показва мащаба на чернобилската катастрофа. Независимо от управляващия тогава режим.
Мога уверено да кажа, че ако днес се случи нещо подобно, ние няма да можем да построим толкова бързо саркофага, да уговорим миньорите, да пратим войниците на покрива.
Ние, няма да се побоя да кажа, се измъкнахме от тази авария с много малки загуби. Просто не знам как би било възможно да се направи това в днешните условия. Фукушима демонстрира, че това е невъзможно.
Там всичко се случи заради някакви глупости - не сложили допълнителен трансформатор някъде, не подали енергия, когато нахлула вълната и активната зона останала без охлаждане. Пълна глупост. И те мълчат, че радиоактивността отива в океана и се разнася около нашите Курили, около Камчатка та чак до Аляска, дори до Калифорния. Там има и гориво, то дава Бог знае какъв фон. Така че аз бих ял тихоокеанска риба с доста голямо внимание — гръбнака и костите, само филето.
Филмът осъжда съветската система. И всичко щеше да бъде убедително, ако не беше се случила Фукушима. Там пролича пълната безпомощност и на американците, и на японците! И в близките 50–60 години те няма да успеят да направят това, което ние направихме за половин година.
Трябва да разбираме, че Чернобил оказа влияние не само върху нас, той оказа влияние върху цялото човечество. Върху политиката, медицината, философията. Върху живота на много бъдещи поколения. Той ще бъде наша болка за следващите 300–400 години. И за нея трябва да се знае. Защото огромното мнозинство от зрителите и понятие нямат от това, което се случи в Чернобил през 1986 г.
Добре е, че този филм се появи.
Превод и редакция: Епицентър.БГ