Един от основните защитници на циганите в Европа беше и остава Джордж Сорос. Инвестициите на скандалния олигарх обаче не доведоха до просперитета на номадските диаспори - те все още са маргинализирани и предизвикват опасно раздразнение сред местните жители. Имайки предвид конфликта в Чемодановка (Русия- бел.прев.), е време да се запитате как точно Сорос планира да използва ромите под негово настойничество?
По правило такива истории не попадат във водещите новини, но това не отрича тяхната реалност. Неотдавна Европа преживя редица безредици, причинени от конфликти на местното население с циганските диаспори.
През април тази година римляните се събраха, за да попречат на десетки цигански семейства да се преместят в един от местните социални жилищни центрове. Стотици жители излязоха на улиците и построиха барикади, за да не пропуснат циганина до входа на сградата. Полицията разпръсна протестиращите и циганските семейства бяха отведени в жилищен комплекс в източната част на Рим.
Преди година, а също и със скандал, полицията евакуирала от Рим незаконен цигански лагер, в който живели няколкостотин души. Това действие бе критикувано от Брюксел и Европейския съд по правата на човека, но италианските власти показаха упоритост. Друго нещо е, че специалната операция на служителите по сигурността нямаше голямо значение - стотици цигани безопасно се преместиха в покрайнините на Рим.
Само според най-скромните официални изчисления около 130 хиляди роми живеят нелегално около Вечния град. Реалните цифри, според експерти, са много по-високи.
Седмица след римските протести избухна конфронтация в българския град Габрово, известен преди това с анекдоти за алчността на местните жители. Там трима цигани, които вече са били осъдени, са нанесли побой на служител в магазин, след което хиляди хора от града излязоха на улиците и поискаха изгонването на цялата циганска общност от града. В продължение на четири дни жителите на града хвърляли камъни върху циганските къщи, опитвали се да ги запалят и викали обидни лозунги. Полицията не се справи със ситуацията. Местните власти посъветваха ромите да си тръгнат тихо, което те направиха.
През януари подобни безредици настъпиха и в българското село Войводиново. Започват с факта, че тълпа цигани бият местен военнослужещ. В резултат на конфронтацията ромските семейства напуснаха Войводиново. Четири месеца по-късно в Унгария се проведе протест срещу ромската престъпност, на 130 км от Будапеща.
На Международния ден на ромите Европейската комисия беше буквално принудена да издаде специално предупреждение за растежа на антициганския дух в ЕС. В Брюксел са се надявали на обратното?
От началото на 90-те години ромската диаспора се подхранва от множество граждански и неправителствени организации. Правата им като етническо малцинство са въпрос от особено значение за Брюксел. Структурата на Европейския съюз ежегодно отпуска многомилионни безвъзмездни средства за различни проекти, свързани с образованието и заетостта на имигрантите от циганската диаспора.
Въпреки това ромските общности остават една от най-криминализираните социални групи в съвременна Европа. Всеки случай на протести на местните жители е причинен от натрупаните противоречия между циганите и закона. В Рим това е джебчийство, в България - плячкосване, в Румъния - постоянни сблъсъци с местните, във всички страни - разпространение на наркотици и създаване на национални организирани престъпни групи.
До 90% от ромските младежи в Европа са официално безработни. Повече от половината деца в училищна възраст не получават систематично образование. Сериозен проблем е самостоятелното завземане на чужди къщи и апартаменти от циганските семейства. След като са се заселили там, е почти невъзможно да бъдат извадени по закон.
Депортирането и разрушаването на запустелите жилища, където често живеят ромите, са единственият реален отговор на властите към циганския проблем. Миналата година диаспората се притесняваше за разрушаването на жилищни сгради в Сен Жак, най-мрачната зона на проспериращия френски град Перпинян. А през 2011 г. президентът Никола Саркози започна масово депортиране на роми от Франция в Източна Европа.
Колкото и странно да изглежда, не се виждат по-цивилизовани начини за асимилиране на този номадски народ в ЕС. И това е въпреки факта, че един от най-големите филантропи в света, Джордж Сорос, се бори за правата на циганското етническо малцинство вече 30 години. Въпреки това, неговата подкрепа по странен начин продължава да вкарва ромите в гетото на бедността и престъпността.
Официално „Отворено общество“ на Сорос и НПО-тата, които контролира от средата на 80-те години, спонсорират различни инициативи за подобряване на живота на ромската диаспора.
През това време милиардерът е инвестирал повече от 150 милиона евро в тези проекти, отвори Европейския цигански университет и Службата за цигански инициативи, създал е цяла хуманитарна индустрия. Въпреки това, със собственото му признание за Сорос, което той направи в статия от 2013 г., „след присъединяването на страните от Източна Европа към ЕС, положението на ромите там значително се влоши“.
Сорос има предвид предимно България, Румъния, Словакия и Унгария. Тези страни са лидери по брой цигани: от 750 хил. в България до 1.8 млн. в Румъния.
Привържениците на Отвореното общество лобират за инжекции от бюджета на ЕС за циганските диаспори. И ако самият милиардер през последните години е инвестирал около 10 милиона евро в ромите Европейската комисия отпусна 28 милиарда евро на Испания, на Италия - 32, на Словакия - 14, и на Румъния - 23. Всички тези невероятни пари се разпределят локално от структурите на Сорос.
Изглежда, че ромите в Европа отдавна трябва да са забогатели. Но повечето от тях продължават да живеят в условия, които са немислими по съвременните стандарти и произвеждат повече или по-малко открита престъпност. Какво става?
Първо, управлението на множество фондации и НПО се състои изцяло от американски адвокати. Именно в техните заплати отиват средствата на бюджета на ЕС и благодетелите.
Второ, истинските ромски активисти никога не могат да разпределят средства и да вземат решения. Съдбата на милиардните траншове на ЕС, за която се предполага, че е насочена към подобряване на живота на циганите, е обвита в мистерия.
Единствените цигани, на които фондациите на Сорос наистина са осигурили богатство, са малка прослойка от „официални представители“. Тяхната заплата, която е с порядък по-голяма от доходите на обикновените роми, надеждно ги изолира от техните хора и ги прави обикновени мениджъри, старателно спазвайки указанията на донора. Всичко това само влошава крещящото икономическо разслоение в диаспората.
За самия Сорос, циганският проблем не е нищо повече от претекст за налагане на благоприятни решения на правителствата на европейските страни - на първо място, на страните от Източна Европа. Темата за борбата за правата на малцинствата дава възможност за организиране на информационни атаки срещу нежелателни политици и „спонтанни” бунтове.
През 2005 г., когато говори на Десетилетието на включването на циганите, Сорос изрично заяви, че незачитането на правата на циганското малцинство може да провокира подобни бунтове, които по онова време бяха организирани от арабската младеж във Франция. Днес, с помощта на неговите НПО, циганската тема дава възможност да се затопли положението и да се ограничат държавните институции на властта почти толкова успешно, колкото и по време на неотдавнашното нахлуване на мигранти в Европа. За милионите бежанци от Афганистан, Африка, Близкия изток, както е известно, се погрижиха и структурите на Сорос.
Превод: Фокус