Трите дефицита на България: бюджет, демокрация, горива

Гласуването на комисия "Сорос" показа, че в парламента има ясно изразено анти-европейско, а и анти-демократично мнозинство. Даниел Смилов за трите големи дефицита в България днес:

България рискува да влезе в еврозоната с три големи дефицита. Единият е бюджетен и той изглежда е най-ясен.

Вторият дефицит е на проевропейско мнозинство в парламента: партии, които се заявяваха за проевропейски и евроатлантически, ежедневно доказват, че всъщност не са такива и въвеждат мерки, които по същество са путинистки. Извинението, че с тях правим опит да се подмазваме на Доналд Тръмп, не отменя анти-европейския, а и анти-демократичния им характер.

Третият дефицит е на горива (на нормални цени). Той може да се реализира, ако ситуацията с "Лукойл" не получи разумно разрешение. Тези три дефицита, които бяха ясно очертани през седмицата, ще определят политиката на страната в следващите месеци. И трите могат да се избегнат в сериозна степен, но рисковете от негативен развой към момента са големи.

Бюджетен дефицит

Правителството "Желязков" е под силен огън от опозицията, бизнеса и експертната финансова общност за предложенията в бюджета, който предстои да бъде внесен в парламента. Проблемите са основно два. На базата на прекалено оптимистични сметки беше направен бюджетът за 2025 г. И тези сметки, особено в частта за приходите, просто няма да излязат. Трупа се дефицит, който може да бъде компенсиран единствено с "буфери" по инвестиционната програма, макар че и това ще е трудно. В тази ситуация за 2026 г. се залагат още по-оптимистични прогнози, което поставя под въпрос цялата идея на новия бюджет.

Вторият проблем е, че за 2026 г. се предвиждат големи увеличения на заплати, пенсии и социални плащания, както и на парите за инвестиции и общини, които се раздават дискреционно от правителството. И в двете групи увеличения прозира идеята да се подхрани клиентелата - идея, добила популярност с фразата "за хората". Хората са основно от службите, антикорупционната агенция и кръговете от фирми и общини, близки до ДПС и ГЕРБ. Войната с кметовете на ПП-ДБ е част от тази битка, но на местно ниво. С бюджета се цели средствата на национално ниво да се насочат към хората, т.е. правилните хора.

Куриозно, въпреки многото приказки от страна на управляващите срещу Асен Василев, той всъщност получи сериозна реабилитация за политиката си от бюджетните предложения на правителството. Всички негови идеи за вдигане на доходите - особено на пенсионери, учители и лекари - се възприеха. Но за беда те се хипертрофираха в определени сектори, като службите, чиито заплати се вдигат двойно за година, са най-фрапантният случай. В добавка, бюджетът обрастна с тучен клиентелен плевел на ДПС и ГЕРБ. И поради тези проблеми докато бюджетите на Асен Василев бяха изчислени да спазват 3%-ния праг на дефицита, сега виждаме пожелателни бюджети, които дори на хартия не могат да влязат в критериите без повишаване на данъците. Поради това за 2026 г. се предвижда осезаемо повишаване на тежестта за гражданите през осигурителните вноски и осигурителния праг. Накратко, ГЕРБ беше принуден да отстъпи от обещанието за стабилни данъци, за да върже поне на хартия раздутите бюджети "за хората".

Разумното би било осигуровките да не се вдигат, а да се намалят части от клиентелните плащания към общини и фирми по капиталовата програма и инвестиции. Войната за боклука на София показва, как овълчилите се фирми надуват двойно цените, по които осъществяват поръчките си. Само този проблем да се ограничи, милиарди на бюджета на национално и местно ниво ще бъдат спестени.

Ако бюджетът обаче остане в предложените параметри, това ще е зле за страната. И ще е поредна демонстрация за намаляващата тежест на Борисов в управлението.

Дефицит на проевропейско мнозинство

Гласуването на парламентарна разследваща комисия "Сорос" показа, че в парламента всъщност има ясно изразено анти-европейско, а и анти-демократично мнозинство. Всички партии без ПП-ДБ и ГЕРБ всъщност се строиха под свирката на Делян Пеевски, за да приемат една по същество путиниска мярка. Смисълът на тази комисия е да се очернят определени хора заради политическите им възгледи. Тя сплашва гражданското общество и използва инструменти на държавата за разправа с политически опоненти.

Най-изненадващо от всичко беше може би позицията на Румен Христов - шеф на формация, носеща гордото име на СДС от 90-те години. Според него "соросоиди" нямали място в неговата партия. Куриозът е, че гордото СДС от 90-те години беше партия на "соросоидите" в голяма степен и това беше за доброто на страната. Цялата история с очернянето на Сорос и неговата роля е, разбира се, грозна и лицемерна, особено като в сегашното правителство са хора като Томислав Дончев, Даниел Митов, Деница Сачева, Гроздан Караджов.

Но всъщност създаването на комисията "Сорос" е ярка демонстрация за възможното анти-европейско мнозинство, строено от Делян Пеевски. И Борисов изглежда слаб и изоставен от своите хора по този въпрос. Проф. Костадин Ангелов например се изказа много политически ласкаво за комисията - тя целяла да създаде "прозрачност", все едно дейността на НПО-тата не е прозрачна по закон. Явно разделението в ГЕРБ между "против" и "въздържали" се по отношение на комисията е рефлексия на влиянието на Пеевски в тази партия. Така или иначе, гласуването показа, че България навлиза в голям политически дефицит на проевропейски мнозинства.

"Лукойл"

Дългосрочно политическият демократичен дефицит определено е най-важен, но в краткосрочен план може да се развие дефицит и на горива заради американските санкции спрямо "Лукойл". Правителството взе правилно решение за въвеждането на особен (извънреден) управител от страна на държавата в рафинерията. Идеята е бургаският комбинат да бъде ръководен от този управител, докато санкциите срещу него се вдигнат и той се завърне към нормалното. Проблемите, които могат да се появят, са следните:

Първо, американската страна трябва да даде зелена светлина за това решение. Германците получиха такава зелена светлина, което означава, че и ние ще можем да се възползваме, но всичко трябва прецизно да се договори с американците. А времето е малко, особено ако президентът Румен Радев наложи вето на закона и саботира процеса.

Второ, самият закон има слабости. Не е ясно дали той дава достатъчно правни гаранции за защита на интересите на руските собственици, особено при евентуална продажба на рафинерията. На пръв прочит от закона излиза, че особеният управител може да продаде рафинерията без съгласие или консултация от собственика и без изискване за справедлива пазарна цена. Това би нарушило нашата конституция и международни споразумения и би направило България уязвима при евентуални международни съдебни спорове с руските собственици. Може да стане така, че уж продаваме рафинерията на ниска цена на някого (било то и на българската държава), а после плащаме милиарди неустойки на "Лукойл" при съдебни процеси.

Затова е необходимо законово да бъде разписано детайлно при какви условия продаваме рафинерията и как са гарантирани правата на собствениците. Липсата на право на съдебно обжалване на решенията на особения управител не подпомага българския казус в бъдещи съдебни спорове с руската страна. Това е сложна материя, която трябва наистина да се изпипа и да се вземат всички предпазни мерки.

Трето, даването на ДАНС на право на вето по сделки и решения с ключови активи в страната е отделен конституционен проблем. Вече беше обяснявано многократно, че ДАНС може да дава мнение, но решението трябва да е на политически отговорен орган като правителството. Царят, а не пъдарят трябва да взима ключовите стратегически решения - ролята на пъдаря е важна, но е помощна. А в нашия случай пъдарят става първи и централен орган, вземащ важното решение.

Еврозоната е добра новина за България с дефицити или без тях. Но въпросът е да влезем с гордо изправени глави, а не с оплескан бюджет, путинистки мнозинства и с проблеми с горивата. Такива лъжици с катран нито са необходими, нито ще донесат нещо добро за страната.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.