Очаквана ли беше победата на Екрем Имамоглу от Републиканската народна партия на изборите за кмет на Истанбул? Какво чака Турция в бъдеще време? Ще може ли Екрем Имамоглу да работи съвместно с централната власт в Турция? Добра новина ли е промяната в Истанбул за българската общност там, а и за българската държава? По тези и някои други въпроси, от ФАКТИ разговаряхме с историка и учредител на "Турски културен център ХХI век" Ибрахим Карахасан-Чънар.
- Очаквахте ли победата на Екрем Имамоглу над Бинали Йълдъръм и защо според Вас се стигна до нея?
- Очаквах я, защото следях анкетите през последните две седмици. Те показваха разлики 2, 3, 4, че и 8-9% разлика в полза на Имамоглу. Да не говорим, че агенциите, медиите, които са под контрола Ердоган, те също даваха предимство на кандидата на Републиканската народна партия, колкото и цензурата да е била голяма. Говореше се, че кюрдската маса ще бъде мобилизирана и точно така се получи. 15% кюрди живеят в Истанбул и поне 500 000 от тях са гласували за Имамоглу. Самият председател на прокюрдската партия Селахатин Демирташ, който е подсъдим, призова всички кюрди да гласуват за Имамоглу. Аз смятам, че Ердоган и ''Партията на справедливостта и развитието'', някак си са изчерпани, и той като политик, и самата политическа партия като такава. Според мен в Турция се роди ново поколение хора, което не харесва последните десет години, конкретно неговата политика на отдалечаване от Европа и като цяло от Запада. Икономическата криза също си каза думата. Младите турци са светски настроени и просто таза политика не е в техния човешки кодекс. Освен това неговата политика на противопоставяне вътре в страната, на поляризация, също не се харесва. Може да се спомене и имиджът на Турция, негативизмът на Запада към Турция и скъсването на икономически и политически връзки със САЩ и Германия. По едно време имаше доста ''настъпвания'', Ердоган нарече германците нацисти. Скъсването на икономическите връзки с Япония също, японците се оттеглиха като инвеститор. Всички тези неща оказаха влияние, турският човек обедня, безработицата е сравнително висока, инфлацията галопира, видяхме случващото се с лирата, освен това много хора и фирми фалираха. Всичко това е една обица на ухото на обикновения човек. Турците търсят друга ориентация, искат да си оправят живота, да живеят по-нормално. Аз ходя в Турция и усещах атмосферата там, а тя е една атмосфера на страх и противопоставяне.
- Всъщност Ердоган е едно потвърждение, че независимо коя е държавата, ако тя се управлява диктаторски, то стандартът на живот, качеството му, атмосферата в тази държава, не са добри?
- Да. Настоящият турски президент търпи санкции от Европейския съюз, от САЩ също размахват пръст. САЩ винаги са били много мощен фактор за развитието на Турция, и в икономически, и в политически план. Визирам след Втората световна война плана ''Маршал', военният план ''Труман'' също, в милитаризацията имат много близки връзки. Ердоган е политик, на който се гледа с недоверие, той изменя и на съюзниците си в НАТО с намерението за закупуването на ракетите C-400 от Русия. Виждаме в последно време и конфликт с Европейския съюз във връзка с Кипър, знаем как малко безпардонно се отнасят с находищата. Като че ли единственият политик, с който Ердоган поддържа някакво статукво, някакво сервилничене, това е Путин. В крайна сметка това са двамата политици, които са най-игнорирани в света, игнорирани от нормалния и цивилизован свят.
- С оглед на получилия се резултат на кметските избори в Истанбул, какво очаквате да се случва в бъдеще време, и в самия град, и в Турция като цяло?
- Ами слоганът ''Всичко ще бъде много хубаво'', сега е допълнен с още едни хубави думи, които гласят ''Едно ново начало''. Много от хората симпатизиращи на Републиканската народна партия, под лика на Екрем Имамоглу, слагаха един надпис и той беше ''надежда'' (на турски - umut). Много хора се надяват нещата да се оправят, а освен това в последните години се заговори за много корупционни схеми, шуробаджанащина и неправомерно изтичане на средства. Синът на Ердоган беше забъркан в една афера с Иран, ставаше въпрос за злато, Бинали Йълдъръм също в офшорка, синовете му са забъркани, говори се за пране на пари, избягване на плащане на данъци. Такива политици по принцип трябва да бъдат за пример, министър-председател и президент са от една партия, а те на практика не даваха този добър пример. Имамоглу е съвсем друг човек. Той може да е издигнат като кандидат на една елитарна партия, каквато е Републиканската народна партия, но той съумя да намери общ език с масите, заговори с техния глас, а точно това е, което искат те. Той заговори за единство, за обединение, тази поляризация, която съществува, да бъде премахната. Заговори и за религиозната толерантност. Йълдъръм също е говорил за тези неща, президентът Ердоган също, но по един различен начин. Те използваха в своите речи популизма и една безпардонност, докато при Имамоглу, един интелигентен човек, роден в Черноморския регион, лъха увереност, спокойствие, отвореност към хората. Той е едно ново лице и може би е време в Турция да се появи нова политическа класа, която да я тласне по обратния път, който тя беше поела, а именно да я върне на пътя на Европа, светския път, а не назад към консервативен конструкт. Имамоглу още с избирането си призова за диалог между местната и централната власт, защото има доста неразрешени проблеми свързани с метрото, със сирийските бежанци и други. Този човек навлезе дълбоко в нещата, 18 дни беше кмет, преди да бъдат касирани изборите, той успя да се докосне до архивите, до документацията на общината в Истанбул и заговори за корупционни схеми. Много често Имамоглу размахваше едно картонче в предизборната кампания, като на това картонче пишеше ''разхищение''. Надявам се, че с един добър разбор, с един хубав екип, този човек, ако се справи със ситуацията и ако Ердоган не отстъпи, не си подаде оставката, на следващите избори смятам, че този човек, ако продължава със същата харизма, Ердоган ще има един много силен противник и не се знае дали ще бъде преизбран.
- Йълдъръм и Ердоган честитиха победата на Екрем Имамоглу, а той от своя страна, в изявленията си след победата на изборите в неделя, също беше добронамерен към централната власт. Това означава ли, че има предпоставки за добро сътрудничество между тях?
- Аз съм сигурен, че един диалогичен човек, с европейски мислене, какъвто е Имамоглу, ще направи всичко възможно това да бъде така. Друг е въпросът доколко Ердоган ще бъде откровен с него, защото той е един ловък, умел политик, толкова години е във властта. Аз не вярвам, че ще се получат тези неща, защото това са различен тип хора. При спечелването на изборите Имамоглу каза, че хората, за които той ще мисли са 16 милиона и той ще бъде не просто човекът на Републиканската народна партия като кмет на Истанбул, а ще е човекът на всички истанбулци.
- Възможно ли е според Вас една от двете страни съвсем скоро да поиска предсрочни избори за президент? Или пък турските граждани да поискат такива?
- Според мен би могло да стане, ако кризата се задълбочи. При едни по-големи икономически проблеми нещата могат да ескалират. Друг е въпросът, че Ердоган няма нужда от тези избори. Сега той трябва преди всичко да мисли за своята си партия, какво ще прави от сега нататък, защото има един друг консервативен проект, който може да привлече привърженици на Ердоган или недоволни от него и Бинали Йълдъръм. Хората от този проект са в сянка още, но дадоха заявката си и не знаем какво ще се случи. Визирам бившия президент Абдуллах Гюл и бившия министър-председател на Турция Ахмед Давутоглу. Ако се случат трусове вътре в партията на Ердоган, съвсем естествено това ще я отслаби, по места ще има разнобой и може управлението да се взриви от самата партия, да се поискат избори, нови хора. След няколко дни ще видим какво ще се случи с турската лира, тя се повиши с 1% след изборите, но това е нищо. Срещата на Г-20, която е съвсем скоро, Тръмп и японските представители, Европа, тази среща също е важна за бъдещето на Ердоган. Ако се покаже хладно отношение към него, това ще е ясен знак, че той просто няма какво да очаква повече оттук нататък и кариерата му ще отидем към застой.
- Дали Ердоган има желание и е способен след тази загуба да промени политическото си поведение, тъй като, както и Вие споменахте по-рано в разговора ни, е очевидно, че той не е особено харесван от младото поколение турски граждани, които са светски настроени?
- Не мисля, че той ще промени нещо. Той се показа като безкомпромисен към политическата опозиция и това се харесва на една част от маргиналите. Ако той тръгне към различен тип диалог, неговите привърженици няма да са съгласни с това нещо. Говорим за така наречените ''черни турци'', които по някакъв начин са недолюбвани, а той им даде шанс. В самия Истанбул бяха докарани много хора от провинциите, бяха им дадени отговорни длъжности, насочени бяха средства, но тези хора си останаха чужденци за метрополията, Истанбул е един интересен и космполитен град с много съвременни хора. Знаейки какво е правил досега, Ердоган може да сервилничи, но смятам, че няма да промени поведението си. От другата страна, в опозицията, няма лекомислени политици. Мисля, че те ще усетят нещата. Той ще направи възможното да закрепи имиджа си, но ако икономическата криза продължава, ако в неговата партия наистина има разцепление, това не вещае нищо добро и каквото и да предприеме той, важни маркери са това, те ще очертаят неговото бъдеща кариера надолу.
- Какво значи победата на Имамоглу за българската общност в Истанбул, а и за България като страна съседка на Турция? Добра новина ли е това за българските турци и България?
- Да, разбира се, защото българските турци, нашите изселници, те са светски настроени. Живели са и в друга система, знаят какво е било преди 89-та година, знаят какво е диктатура и режим. Мисля, че тази тема много чувствителна за тях. Показваха една малка България, един квартал в Истанбул на име Авджълар, как хората се радваха, ликуваха българските турци. Една голяма част от тях, 3/4, сигурен съм, че са гласували за Екрем Имамоглу. Те всъщност знаят какво ги очаква в Турция, искат да работят, бизнесът им да върви. Те също са хора, които гледат напред бъдещето си, трудолюбиви са и знаят къде е истината. Относно приемането на новината в България, с приятели разсъждаваме и много хора приемат този факт. Няма толкова много симпатизанти на Ердоган в България, те знаят, имат роднини, ходят там и виждат, че всъщност насаждането на страх, това противопоставяне, просто притеснява много хората. Той извърши чистка навсякъде. Аз имам племенница, професор е, тя живее в един турски град и забелязвам, че вече не смее да ми пише, защото аз влизайки по медиите и моите писания, тя се притеснява, защото е възможно да има хора, които да следят българските интелектуалци с турски произход. Преди ми пишеше редовно, а сега усещам някакъв страх у нея. Знаем каква чистка извърши Ердоган в академичните среди и за най-малкото хората са гонени от работа. Изобщо във всички сфери е така. Интелектуалците пострадаха много, но мисля, че процесът е необратим. Хората искат прогрес, а не регрес. Що се отнася до връзките между двете държави, то те са балансирани. Нашият министър-председател и президентът на Турция Ердоган по някакъв начин са прагматични един към друг, знаят интересите на двете страни. На този етап няма някакви спорни проблеми и въпроси между двете страни. Само жалко, че Volkswagen може да отидат в Измир, а не в България (смее се), но това е пак част от икономиката и голяма политика. Иначе турският народ е много добре, приятелски настроен към България и това се усеща, когато човек отиде в Турция, той вижда какво отношение имат към българите. С голяма радост и разбиране се отнасят към българите, така и трябва бъде. България и Турция трябва да бъдат приятели. Заветът на Ататюрк е: ''Който е против България, той е против Турция''. Нещата вървят и именно натам, аз съм оптимист за приятелските отношение между двете страни.
- На няколко пъти в разговора споменахме за пътя на Турция, който трябва да бъде демократичен, правов, гледащ към НАТО и Европейския съюз. В тази връзка, Републиканската народна партия разполага ли с потенциал да върне Турция на този път? Има ли други хора в тази партия, освен Имамоглу, които наистина могат да спечелят доверието на целокупния турски народ и да върнат Турция към прогресивния път?
- Имат потенциал, но на този етап не смятам, че са готови. Може би трябва да се появят още политици на сцената, които по някакъв начин да поведат турския народ. Партията си има своите традиции, тя е кемалистка партия, дълги години политиката на Турция е била жалон на тази партия. След 2000г. Републиканската народна партия отстъпи от своите позиции. Трябват им хора с харизма, с ново мислене, по-млади хора им трябват, като Имамоглу. Мухарем Индже също, той е много добър оратор. Имамоглу, ако се покаже като наистина способен човек начело на Истанбул, той би могъл да ''завладее''хората и на следващите избори да бъде издигнат за президент. Продължаването на кризата в Турция ще е ''мечешка'' услуга за опозицията. Кемал Кълъчдаролу, той е добър политик, но мисля, че не е този човек с необходимата харизма и ново политическо мислене. Мисля, че в близко бъдеще ще се появят още политици, които ще покажат своето лице и пътя на Турция, който е Европа, това е ясно.
- Тоест се търсят политици, които от една страна са интелигентни хора, както е при Имамоглу, а от друга успяват и да се харесат на масите?
- Един такъв политик ще бъде гледан с много по-голямо доверие от Европа и това също може да изиграе един бумерангов ефект. Европейците естествено ще харесат такъв човек, притежаващ такова мислене и нещата могат да се стиковат още по-добре. Турция, ако тръгне самостоятелно да се оправя, тя няма да се оправи. Турция се нуждае от своите съюзници, от Европа и САЩ, винаги е било така, тези връзки не трябва да се късат, защото пътят е натам. Ердоган, ако се окопае и реши да покаже колко е велик, това не вещае нищо добро за Турция. Местните избори, не само в Истанбул, а и в другите големи градове, дадоха ясен знак какво искат гражданите, какво искат интелектуалците на Турция. От десетте най-големи градове, само в Бурса спечели партията на Ердоган. В близко бъдеще смятам, че нещата ще се променят. Ердоган отстъпва от пиедестала си, но друг е въпросът дали ще е скоро или след 4 години през 2023 година, защото той много иска да бъде президент на 100-годишнината на турската република. Иска да го възвеличаят като втори Ататюрк, но дотогава ще изтече много вода и не се знае, възможно е да се развият по-бързо процесите. Ако се развият по-бързо тези процеси, ще бъде много добре за Турция.