Петте тезиса на Юлиан Попов, че Гърция иска дългосрочно споразумение за водата на река Арда

Пак се надига гневна Фейсбук вълна, че Гърция иска дългосрочно споразумение за водата на река Арда. Нека дам малко обяснения за тези, които грабват байраците да защитават националния интерес. Бях ръководел на комисията, която изготви българската позиция по въпроса за Арда през 2023-24, припомня във "Фейсбук" бившият служебен екологичен министър Юлиан Попов.

1. Никога през 60 годишния период на репарационното споразумение между България и Гърция България не е пускала към Гърция повече вода от Арда, отколкото е нейния естествен отток. Нито една година. Независимо, че преди 1989 година България е напоявала 25 пъти (!) повече земя, отколкото напоява сега, а населението ни е било близи 3 милиона повече.

2. Часовият и сезонният контрол е предмет на допълнителна уговорка, за която на България в момента и се плаща.

3. Възможният по-нисък отток на реките е естествено включен във всяко споразумение, включително и в споразумението от 1964 година, така че при екстремни случаи Българският интерес е напълно защитен.

4. Оттокът на Арда няма абсолютно нищо общо с режима на водата в Плевен и на други места, феномен, който се дължи почти изцяло на лошо управление и лоша инвестиционна политика.

5. Всяко споразумение е поне двустранно и си зависи от нас колко умело бихме могли да го договорим. Всички реални притеснения, условности, климатични сценарии и вариации, връзка между оттока на реката и енергийната ни система, без проблем могат да се включат в едно бъдещо споразумение. Гръцката страна знае и приема този прост факт.

Псевдонационалистичното раздухване на казуса “нашите реки ги даваме на гърците, а ние нямаме вода” е напълно несъстоятелно, дълбоко вредно, откъдето и да го погледнеш и е движено основно от страст за внимание, от некомпетентност или хибридни подкладки (да използвам любима дума на Захари Стоянов).