Понеже от няколко месеца по различните световни агенции и български сайтове тече еднопосочна информация за Либия, преди да се стигне до някакво заключение, необходим е по-обширен и обективен поглед върху ситуацията там.
Кадафи бе елиминиран от силите на НАТО, начело с Франция през 2011г. В страната настъпи хаос, от който се възползваха всякакви банди, наречени милиции. През 2014г бяха организирани избори, които излъчиха парламент. Милициите отказаха да го признаят, защото те печелеха от царуващото безредие и всякакъв ред би могъл да попречи на техния бизнес.
Прокламирали се като крайни мюсюлмани, тези извън закона главорези, окупираха столицата Триполи и прокудиха новоизбрания либийски парламент. Депутатите се оттеглиха в източната част и се установиха в Тобрук. Още в началото на тяхната дейност, те възложиха на маршал Хафтар формиране на армия, защото без армия, разбита до основи страна, не можеше да се изправи на крака.
Междувременно ООН пренебрегна парламента от Изток и започна да се занимава с Либия, като с протекторат. Назначи един англофон - Ал Сараж за министър председател и организира безброй срещи между него и маршал Хафтар. Чиновниците от нюйоркската централа си бяха втълпили, че либийците от Изток трябва да управляват съвместно с "Мюсюлманските братя", окупирали Триполи. Никой от тях не обърна внимание на програмата на парламента от Тобрук. Никой не забеляза, че либийците отхвърлят Корана и желаят да живеят в светска републиканска система.
Безплодните преговори между маршал Хафтар и Ал Сараж приключиха през началото на 2019г., със същия резултат както предишните. През цялото това време парите, които ООН пращаше в столицата Триполи, служеха на Ал Сараж да заплаща спокойствието, което му гарантираха милициите. Същите тези брадати въоръжени мюсюлмани, от години въртяха търговия с африканци, желаещи да преплуват 350 километровата дистанция, която дели Либия от Европа. Новата либийска армия, след като превзе с бой няколко стратегически региона на Изток и на Юг, сложи ръка на 85% от петрола на страната. Парите от износа на горивото обаче отиваха в Централната банка в Триполи.
В либийската земя "спят" повече от 45 милиона барела, лек петрол. Това са най-големите познати залежи в Африка. Чиновниците от ООН, които нищо не разбраха от либийската реалност, създадоха условията за избухване на гражданска война. Търпението на Хафтар приключи през април 2019 г. и той даде заповед на НЛА, след решение на парламента в Тобрук, да превземе Триполи. От четири месеца столицата е под обсада. Хафтар не желае да жертва войниците и мирното население в улични боеве и действа чрез частични атаки срещу добре определени цели. Още от самото начало Турция, на която Либия е бивша колония, взе страната на Триполи и започна масивни доставки на оръжие. Кораби натоварени с бронирани машини и дронове бяха заснети на пристанището в Мисрата.
Турски офицери пристигнаха в Триполи. ООН и "международната общност" замълчаха като риби. Тогава "Мюсюлманските братя", организация с неограничени финансови възможности, подобно на Джордж Сорос, започна медийна атака срещу "агресора" Хафтар. Десетки сайтове и телевизии, поддържани от платени арабски журналисти, се нахвърлиха върху маршал Халифа Хафтар и командваната от него армия. Ройтерс, АФП и всички останали преписваха техните лъжи и ги разпространяваха без никакви скрупули за обективност. Либиец не може да бъде "агресор" в Либия. Той е в собствената си страна.
Агресори са наемните убийци, залостили се в Триполи, които никой не е избирал. Благодарение на медийната завеса, хвърлена от "Мюсюлманските братя", никой не отбеляза, че 30 от войниците на Хафтар, попаднали в плен, защото са ранени, бяха разстреляни в болничните им легла. Лошият беше той, а добрите - защитниците на Триполи. Никой не забеляза товарните самолети на Ердоган, с които турския президент прехвърляше джихадисти от Сирия в Триполи. След като никой не се опита да спре турската агресия, Египет, Емирствата и Саудитска арабия застанаха зад Хафтар.
Междувременно НЛА хвана наемни войници и ги представи на пресата. Между тях и един американски пилот, който Хафтар лично спаси от линчуване и го върна на американците. Международните агенции - пак мълчание. Европейските столици, с познатото им лицемерие играеха на двете табла - Хафтар от една страна, Ал Сараж от другата. Първенци в този зловещ покер излязоха Франция и Италия. Англия и отчасти Германия заложиха на Ал Сараж. Русия категорично застана на страната на маршала, за щастие американците също.
Така се стигна до фаталната нощ на 3-ти юли, през която самолет на НЛА бомбардира барутен погреб в близост с лагер за емигранти. Агенциите свикнали да сочат Хафтар, като виновник за всяка жертва, ревнаха отново преди да видят и най-малкото доказателство за вината му. Местните пазачи - търговци на емигранти, показаха 50 трупа и разпространиха разобличаващи катастрофата снимки. Първата им грешка беше обаче изявата, че бомбата е хвърлена от самолет F16. Армията на Хафтар разполага само с "Мигове".
Самите емигранти използваха медийния интерес към тях, за да разобличат насилието упражнявано от пазачите, както и използването им за човешки щит, държейки ги под ключ в съседство с погреби. Друга ценна информация бе, че е имало два взрива със 17 минути разлика между тях. Първият е бомбата, която пада вертикално и не удря общежитието, вторият взрив е с хоризонтално действие и предизвиква събаряне на покрива, който в последствие пада върху хората. Този взрив по всяка вероятност, не е от бомба! Между двата взрива, някои африканци хукват да се спасяват навън, но пазачите откриват огън срещу тях. Съвсем логично, Тръмп наложи вето в Съвета за сигурност, защото не е убеден във виновността на Хафтар. Междувременно нови подкрепления на НЛА поеха към столицата Триполи.