Никакви американци не са стъпвали на Луната, всичко е измислица, твърдят мнозина. Кацането на Луната било просто инсценировка, заснета в телевизионно студио - и то при лошо осветление. А какво казва науката?
Преди 50 години за първи път на Луната стъпват хора: американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин. След тях на Луната са били още 10 американци. Само че мнозина твърдят, че всичко това е измислица.
Нима кацането на Луната е било само инсценировка, заснета в телевизионно студио - и то при лошо осветление? Пък и тези дилетантски грешки - например това, че американският флаг се развява, въпреки че на Луната, както е известно, няма атмосфера. Пълен абсурд! Нима всичко е било политически заговор на американците, само за да натрият носа на руснаците и да им кажат "Ето, че ние успяхме, а вие - не"? В годините на Студената война подобни методи си бяха в реда на нещата.
А машините за земетръси и кемтрейлс?
И понеже сме на тази вълна, нека споменем и още нещо: в пустошта на Аляска се намирала тайнствената изследователска станция HAARP, която можела да предизвиква земетресения. Тя била в състояние да манипулира световния климат и по този начин да тероризира целия свят. Нанесете в Гугъл името HAARP и вижте само колко много попадения ще излязат.
Искате ли още една подобна история? Ето Ви: кемтрейлс - онези бели линии по небето, които се опитват да ни продават за безобидни следи от кондензирала пара. В действителност обаче самолетите изпълнявали тайна заръка да пръскат отгоре с химикали, за да променят климата и времето, а и да тровят хората.
Мнозина обичат конспиративните теории
Няма точни данни за броя на хората, които вярват на подобни абсурдни теории. Нито пък за това дали днес те са повече, отколкото едно време. Интернет и социалните медии обаче извадиха на показ голям брой абсурдни заговорнически теории, чиито привърженици се чувстват разбрани и имат усещането, че вече не са някакво незначително малцинство.
Научни експерименти показват, че привържениците на подобни теории са обзети от маниакалното убеждение, че принадлежат към някакъв малък, но много елитен кръг от посветени.
Пример за това е книгата на американеца Бил Кейсинг, публикувана през 1976 година под заглавие "Ние никога не сме били на Луната". Кейсинг не е учен, инженер или техник. Темите, по които е писал като автор, са били свързани със селското стопанство, кулинарното изкуство, данъците. Ето кои са четирите най-популярни "доказателства", които той привежда в подкрепа на своята теза за (не)кацането на Луната:
1. Развяващият се флаг: Твърди се, че американският флаг, забит по повърхността на Луната от Нийл Армстронг и Едуин Олдрин, не е можел да се развява от вятъра, защото на Луната няма атмосфера.
Науката отговаря: Знамето не се е развявало от вятър. То се е движело, само когато двамата астронавти са го докосвали и забивали по лунната повърхност. А липсата на атмосфера на Луната запазва движенията на знамето за много по-дълго време, отколкото на Земята. Освен това флагът е бил фиксиран с помощта на напречна спица, която да го показва като развято.
2. На снимките не се виждат никакви звезди: Твърди се, че липсата на звезди е доказателство за това, че снимките са били направени в студио.
Науката отговаря: Липсата на атмосфера на Луната действително дава възможност за фантастична гледка към звездното небе. Но по времето, по което американските астронавти са били на лунната повърхност, там е било ден. Освен това повърхността на Луната, спускателният апарат и самите астронавти са били толкова силно осветени от Слънцето, че слабата светлина на звездите не се е забелязвала.
3. Снимките са твърде перфектни: Твърди се, че фотоапаратите "Hasselblad", които астронавтите носели със себе си, не са имали оптичен визьор. Как тогава са могли да направят толкова перфектни снимки?
Науката отговаря: Не всички снимки са били перфектни. В архивите на НАСА има безброй нефокусирани снимки. Публикувани са били само най-добрите.
4. Сенките падат косо: На някои снимки се вижда, че сенките не са паралелни на самите обекти. Тъй като Слънцето е било единствен източник на светлина, би трябвало всички сенки да са паралелни, а щом като не са, значи е имало някакви прожектори.
Науката отговаря: Паралелността винаги е въпрос на перспектива. Да вземем за пример железопътните релси. Имаме чувството, че те се сливат в далечината, макар че със сигурност продължават да са паралелни. Това важи не само на Земята, но и на Луната.
Съществуват и други конспиративни теории, според които американците всъщност никога не са били на Луната. Всички те обаче са оборени от науката. Така че можем да твърдим, че американците действително са стъпили на Луната. В крайна сметка по онова време дори СССР не постави под въпрос американския успех в Космоса, а знаем, че в годините на Студената война двете държави се надпреварваха да се обвиняват в какво ли не.
И още нещо: общо 400 000 души са работили по подготовката на лунните мисии "Аполо". Следователно има предостатъчно свидетели, които все някога щяха да се разприказват, ако действително бяха видели нещо съмнително.