По време на Гражданската война в САЩ (1861-1865 г.) настъпва период, в който войските на Севера не могат да преодолеят съпротивата на Юга. Тогава Северът организира блокада, в резултат на която Югът остава без оръжие, боеприпаси и храна. Журналисти определят този елемент от стратегията като „Прегръдка на анакондата” (анакондата е змия, която напада жертвата си от засада и я задушава преди да я погълне). Такава стратегия беше планирана и осъществена от САЩ през 80-те г. на ХХ век спрямо СССР с цел, първо, унищожаване на СССР и, второ, разделяне на Русия на няколко самостоятелни републики. Първата част беше реализирана и малко не достигна да се осъществи и втората.
В началото на XXI век политиката на Русия беше насочена към постигане на нормални отношения със Запада като цяло, със зачитане на националните интереси на всички страни. След атентатите от 11 септември 2001 г. тя оказа активна помощ на САЩ по време на стратегическата настъпателна операция „Трайна свобода” в Афганистан. Но Западът не отговори на очакванията на Русия и последователно игнорираше нейните национални интереси. Така се стигна да мюнхенската реч на руския президент през 2007 г., чийто основен акцент бе промяна на руската политика с основна цел защита на националните интереси на страната.
За да не допусне това, САЩ отново активираха стратегията „Прегръдка на анакондата”, израз на която е стремежът за изолиране на Русия, налагането на всякакви санкции и постепенното формиране на пояс от държави по западната и южна граница на Русия, предназначен не само за изолирането ѝ от външния свят. Тези страни, простиращи се от Балтийско, около Черно и до Каспийско море, бяха наречени от бившия помощник-държавен секретар на САЩ Виктория Нуланд с истинското им име „фронтови държави”.
На източното и североизточното стратегическо направление САЩ/НАТО вече формираха значителна част от фронтовия пояс - той включва трите прибалтийски страни, Полша, Украйна, Румъния, България, Турция, Грузия и Афганистан. В Украйна 1-ви мобилен строителен батальон от американските ВМС строи три обекта на Южната база на украинските ВМС в гр. Очаков, в страната функционира и Център за подготовка на сержанти и военни медици по стандарти на НАТО, изграден в Черниговска област със средства на НАТО. След като прикаспийските страни решиха, че Каспийско море е вътрешно езеро за тях, то всякаква военна дейност в него е забранена - така отпадна искането на САЩ за военно-морска база на казахстанския участък. Продължава борбата за промяна политиката на Армения и на бившите средноазиатски съветски републики.
Действително през последните години, под ръководството на САЩ, НАТО последователно изгражда военна структура, дислоцира войски и провежда мащабни учения в посочения фронтови пояс. Характерно за войсковите учения е техният нов замисъл, значително отличаващ се от отбранителния. Ето само един пример – отработва се окупиране на руски населени места, като за ученията се набират и използват доброволци, говорещи руски език.
При формиране на пояса САЩ не разчитат само на потенциала на фронтовите страни. Те много добре познават извода на генерал-майор Карл фон Клаузевиц, служил и като началник-щаб на пехотен корпус в руската императорска армия, според който Русия може да бъде победена само отвътре. Затова като придатък на „Анакондата” Пентагонът разработи план за вътрешна ерозия на страната чрез активиране на петата колона, наречен от германски журналист „Троянски кон”.
Така с външна сила и вътрешните съглашатели САЩ считат, че ще могат да разрушат Русия и да я подчинят на своята политика. С това те ще си осигурят надежден тил в Европа, ще предотвратят евентуален съюз Русия-Китай и ще съсредоточат усилията си на Тихоокеанския театър на военните действия срещу вече обявения главен враг - Китай.
Излиза, че нашите управляващи помагат на САЩ в борбата им с Русия и Китай, значителна част от тях наричат Русия "агресор", а в същото време страната ни живее с руски газ, руски нефт и руско ядрено гориво, искаме от Русия/Китай да построят АЕЦ „Белене” и се молим за китайски инвестиции.
Интересно, как би се нарекла тази политика на днешните на управляващи?
Русия се противопоставя твърде енергично срещу „Прегръдката на анакондата” – постепенно укрепва западното и югозападно стратегически направления, превърна Крим и Калининград в мощни военни опорни райони, противопостави се на американските действия в Близкия изток и дори прави опити за противодействие на САЩ в Латинска Америка, действайки на принципа на „активната отбрана”.
С израждането на свои военни бази и подобряване на военната инфраструктура на страните от фронтовия пояс, САЩ стабилно ги обвързват със замисъла си за задушаване и унищожаване на Русия като самостоятелна държава, което всъщност е и тяхната основна цел. Такъв е смисълът и на действията им в България.
В този аспект възниква съмнение, че предоставените на САЩ обекти от военната ни инфраструктура за съвместно ползване и бързината с доставката на неокомплектувани многоцелеви изтребители F-16 са само прикритие на мащабното обвързване на страната ни с военните планове на САЩ. Защото европейските страни извън фронтовия пояс нито имат интерес, нито се стремят към война с Русия – такъв стремеж имат единствено САЩ, и то да воюват основно с човешкия потенциал на фронтовите държави.
От гледна точка на отношенията САЩ-Турция, възниква въпросът: ако Турция прекрати достъпа на САЩ до авиобаза „Инджирлик”, както се заканва, ще поеме ли Граф Игнатиево поне част от функциите й? Ако това се осъществи, страната ни, която вече е, ще стане още по-важна част от „Прегръдката на анакондата”. Като член на НАТО всичко изглежда нормално. Проблемът обаче е в това, че бъдещото развитие на събитията във фронтовата полоса изобщо не зависят от нас и ще бъдем принудени да воюваме за чужди интереси.
САЩ могат и ще провеждат политиката си, без изобщо да се съобразяват с интересите на която и да е страна, предоставила им своята територия. От нея те могат да провокират Русия, но евентуалният ѝ отговор никак или твърде малко ще засегне самите САЩ.
При прекрачване на определена граница, руски отговор сигурно ще има. При това ескадрилата F-16, дори и напълно окомплектувана, изобщо няма да помогне – ударът ще бъде дистанционен и твърде мощен. Тогава ще изгорят тези, предоставили своята територия за реализиране на чужда политика.
Това е напълно възможно и ето само един пример. През 2014 г. САЩ вече бяха ремонтирали няколко сгради в Крим за настаняване в тях на оперативна група на американския 6-ти средиземноморски Военно-морски флот. Целта е затваряне излаза на Русия в Черно и по-нататък в Средиземно море. Поставена пред тази изключителна опасност, Русия реагира бързо и категорично – Крим, както е бил, пак стана руски. Какво постигна със съглашателството си Украйна – единствено разруха, при която не американците, а украинците страдат. Добре са, поне засега, само групата украински съглашатели с американската политика.
Мислят ли за подобно развитие на обстановката във фронтовата полоса днешните премиер, министър на отбраната и депутатите от Комисията по сигурност на НС?
Те действат като украинските съглашатели, криейки се зад загрижеността за изпълнение на задълженията по „Еър полисинг”. Само че без ефективни собствени радиотехнически войски тази функция се превръща в свободно летене в българското въздушно пространство. Навярно затова и не им трябва съвременно въоръжение на договорените изтребители. При схватка с Русия нашите ВВС ще се ръководят от американската авиобаза „Авиано” в Италия, но е по-вероятно част от нея да се настани в Граф Игнатиево, както стана по време на учението „Тракийска звезда” през 2012 г. Така нашите F-16 ще полетят заедно с американските да бранят интересите на САЩ над просторите на братска, славянска, православна Русия.
Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов