С вето номер 18 президентът Румен Радев поиска от Народното събрание да одобри с широко мнозинство сделката за нови бойни изтребители. Мотивът му е, че в усилието да съберат подкрепа от 121 народни представители, управляващите ще трябва да положат усилия да обяснят придобиването на F-16, или ще се премине към нова процедура.
Това коментира Стефан Антонов на „На стената“.
С изказване, за чиято красноречивост и сила на посланията може да завиди целият политически елит, Държавният глава изложи редица силни аргументи в полза на ветото. Те варират от факта, че не само обществото, но и управляващите не знаят с какви ангажименти натоварват държавата, че капацитетът на изтребителите не зависи само от тях като машини, но и от въоръжението, от поддръжката, от подготовката на пилотите и от още много неща. Всички те не са ясно разписани в договора, или са така разписани, че нарушават националния ни интерес.
Ако има един пропуск, който президентът направи, той е, че поддържаното високо ниво на изказ понякога не позволява посланията да се разберат от всички. А те са прости:
– държавата не купува достатъчно въоръжение, за да постигне ниска цена
– отново заради ниската цена, няма да се подготви оптимален брой пилоти и механици
– поделянето на отговорностите по поддръжка и обслужване е неясно
Всички тези неща заплашват Българската военна авиация да се окаже неподготвена за някое от онези предизвикателства, които налагат самото ѝ съществуване. Ако такова изникне, ще е много вероятно пилотите да нямат достатъчно въоръжение и средства за водене на адекватен бой. Така скоро след излитането си авиаторите ще са пред дилемата – да кацнат ли и да чакат примирие, или да се врежат във врага по примера на Димитър Списаревски и Неделчо Бончев.
Ако един изтребител не е въоръжен, няма комуникационна система, няма подготвени опитни пилоти, или не е добре поддържан, ще става само за въздушни разходки и създаването на романтични легенди. Както пее Веселин Маринов „Човекът е човек тогава, когато стане птица той“.
Фактите, изложени до тук са сигурни, а изводите безспорни, макар и да не се правят от военен експерт. В първото може да ни убеди пълният пакет от хардуер, софтуер и услуги, който САЩ бяха готови да ни продадат. Той е публичен. Цената му също 2.92 милиарда лева. Това, което купуваме за 2.2 милиарда лева, включва много по малка част от пакета. По тази тема също вече има информация, но освен проучването на колегите от списание „Аеро“, това потвърди и заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов в интервю пред националното радио.
Решението да се закупят изтребители F-16 е политически правилно и донякъде справедливо, но скрива провала на държавата да поддържа боеспособни въоръжени сили.
„Самолетите, които получаваме имат цялата авионика и електронно оборудване, кодове и програми, отключени на борда, позволяващи да се отключат всякакви оръжия в перспектива и да бъдат използвани ракети въздух- въздух, въздух-повърхност, ако искате въздух-кораб. Така че ние няма да плащаме повече за дооборудване на самолетите, ако закупим каквото и да е оръжие, което е намалено или какъвто е да е нов тип оръжие“. Това означава, че изтребителите ще са изрядно подготвени, но недостатъчно въоръжени. Причината е, че засега държавата няма да закупи управляемото въоръжение въздух-земя т.н. умни ракети.
Логиката на правителството в тези действия е ясна. Ако се закупят изтребителите плюс пълния пакет от съпътстващ хардуер и услуги, цената ще излезе почти три милиарда лева. Това са пари, които трябва да се платят веднага, за осем изтребителя, които ще получим след четири години.
Управляващите дължат обяснение колко би струвал отбранителният капацитет, създаден с покупката на F- 6, ако доставчик на изтребителите и въоръжението бе шведската SAAB.
Алтернативната оферта на „Грипен“ беше за 10 самолета на цена от 1.6 милиарда лева, 10-годишно разсрочено плащане и възможности за индустриално сътрудничество, при което технологични компании от Швеция щяха да открият бизнеси в България и да си върнем част от разходите косвено чрез създадената допълнителна икономическа активност (офсет).
Натрапващите се икономически предимства на офертата на „Грипен“ можеха да се скрият единствено със заклинания, че шведите ни предлагат голи самолети, без въоръжение, софтуер и т.н. И понеже на това можеше да се отговори с нормално ценово запитване, управляващите дадоха тон на лобистите, които заговориха, че изтребителят трябва да е произведен от държава - членка на НАТО. В това има логика. Особено, ако се притесняваме, че в десетилетията, за които ще ни трябва купуваният днес изтребител, Швеция ще се превърне във враг на НАТО. Колцина вярват в такава перспектива?
От изключителна важност за лобистите на F-16 е двете оферти да не се поставят под общ знаменател. Тоест да се знае, колко струва един изтребител с пълен боен капацитет, ако е доставен от Швеция и колко ще струва алтернативният изтребител с пълни способности от САЩ.
Такава потайност има простичко обяснение и то се нарича „политика“. САЩ са крайъгълен камък на НАТО. Без тях отбранителният блок дори и да се запази, ще намали отбранителния си капацитет до степен, която ще подкопае доверието в него. И понеже с години, много от европейските партньори в НАТО не изпълняват ангажимента си да влагат в отбрана поне два процента от брутния си вътрешен продукт (БВП), този дефицит се запълва от САЩ. И когато изтребителите на САЩ струват по-скъпо от алтернативата си, техният избор всъщност компенсира САЩ за ангажимента си да поддържа военния съюз във форма дори, когато европейците се скатават.
Това обаче не може да се нарече оптимално състояние на системата. Това е като да възложим отбранителните задачи на ишлеме на наемници, докато ние изоставяме собствените си отбранителни способности. Подобен подход е изкушаващ, защото разходите за отбрана са ниски и има за харчене в други области, или най-малкото управляващите могат да се хвалят, че данъците са ниски.
Последните две седмици ни показаха истинската цена на това поведение. Пробивът в системата на НАП е най-добрия пример какво се получава, когато не инвестираме в капацитет за защита на суверенитета си. Провалът на НАП е провал на правителството. А свиването на поръчката за нов боен изтребител вещае провал и в сферата на отбраната. Хубаво, че имаме задокеански наемници да ни пазят, но и това може да се окаже до време.