Протестите в Русия продължават. Нито забраните, нито полицейското насилие възпират московчани да настояват за свободни избори. А управляващите се "втвърдяват" все повече.
В събота едно шествие в Москва бе достатъчно, за да предизвика брутална полицейска акция със стотици арестувани. Ритниците и побоищата с палки от страна на полицията вече изобщо не са всичко: властите увеличиха степента на риска от участието в мирни протести срещу изключването на опозиционните кандидати от изборите за общински съвет в началото на септември. И сега всеки задържан може да бъде осъден на години затвор за причиняване на предполагаеми “масови безредици”.
Управници като Путин обичат да се крият зад маската на законността. Но при необходимост законът се превръща в средство за постигане на целта. Цяла армия от сили за сигурност е в готовност да окаже съпротива на подготвяната от Запада “цветна революция”.
През 2014 година местните избори в Москва не интересуваха почти никого. Това, че пет години по-късно властите прибягват към всички средства за сплашване, се дължи от една страна на мобилизиращата сила на опозицията. Опозиционните кандидати се поучиха от успеха си на местните избори преди две години. Оттогава негодуванието спрямо липсата на перспектива, произвола и нахалството в перфектната полицейска държава на Путин нарасна. Институциите са обезсмислени. Който не е доволен, трябва да окаже натиск - в интернет или на улицата, конфронтирайки се със системата. Това вече се открои при досегашните протести в Русия тази година. Московската опозиция, която се бори за “честни избори”, също бе принудена да мине по този път.
Представителите на властта на свой ред не биха искали слабостите им да бъдат разкрити. Дори и само няколко регионални депутати биха били достатъчни, за да се стигне до сведения, хвърлящи повече светлина върху клиентелистката икономика на Путин. Ако в Москва се проведат истински избори, непопулярната управляваща партия "Единна Русия", чиито кандидати уж се явяват като независими, би се представила незадоволително. Но репресивният и пропаганден апарат работи. Протестите са достатъчно големи, за да бъдат проблем не само на градските власти, но и на Кремъл. Той се опитва да сплаши московчани и другите граждани, които симпатизират на протестиращите; много от тях са образовани хора, които биха могли да бъдат бъдещето на Русия. Но Путин не разчита на тях, а на мъжете с палки.