Точно колкото ние прощаваме на нашите длъжници, толкова ще ни бъде простено на нас.
Добре, но кои са нашите длъжници?
Как да знаем кои са, за да можем да им простим?
Това е хубав въпрос.
Всъщност, наши длъжници са всички, на които имаме какво да прощаваме.
Ако мразите някой политик, той ви е длъжник.
Ако мразите свой близък, той ви е длъжник.
Защото омразата ви го прави такъв.
Омразата задължава.
Обърнете внимание – „опрости дълговете ни така, както и ние ги опрощаваме“.
Дали имате основания да смятате някого за свой длъжник? Сигурно имате.
Но изискването за прошка е безусловно. Безусловно!
Христос – същият Христос, Който даде тази молитва на учениците си – имаше всички основания да откаже прошка. На всички, които се гавреха с Него.
Но им прости – и не само! Помоли се Отец да им прости!
В рая ще влязат само опростилите дълговете на своите длъжници.
Иначе на тях няма да им бъде простено.
Прошката е част от визата за рая.
Автор: Александър Урумов, urumov.bg