В понеделник, 12 август, в Туркменистан беше открит първият Каспийски икономически форум. Журналистите с интерес чакаха появата на главното действащо лице – президентът на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов, когото медиите съвсем неотдавна дружно „погребаха“, а после също толкова въодушевено „възкресиха“. Впрочем, на форума внимание привлякоха и някои други участници. Като премиерът на България Бойко Борисов, например.
На 21 юли руските издания (в това число и най-уважаваните) не устояха на съблазънта и съобщиха на читателите си, че президентът на Туркменистан е починал на 63-годишна възраст. Няколко часа по-късно, също толкова енергично, те се самоопровергаха. Каспийският икономически форум предостави рядката възможност на много журналисти не само да посетят тази страна, но и лично да се убедят, че г-н Бердимухамедов е жив и здрав.
Туркменският лидер не разочарова любопитните. В понеделник сутринта медиите тържествено обявиха: президентът на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов пристигна за откриването на Каспийския икономически форум в курорта „Аваза“. И не само почете с присъствието си форума, но проведе и серия от срещи „в кулоарите“. Включително с руския премиер Дмитрий Медведев.
„Благодаря Ви за гостоприемството, за прекрасната атмосфера, за добрите думи по адрес на Руската федерация и автомобилната ѝ промишленост... Нещо, от което съм сигурен, че разбирате. Така че в случая се изказвате не само в качеството си на президент, но и на запален любител. Ние с вас имаме известен опит, така че много благодаря и за този емоционален момент“, каза Медведев в отговор на изявлението на Бердимухамедов, че Ашхабад възнамерява да закупи поточна линия за производство на луксозните руски лимузини „Аурус“.
Руският премиер не остана по-назад от туркменския президент. Той също използва „кулоарите“ на форума. По време на срещите си Медведев чу и някои изявления, които предизвикаха истинско учудване у слушателите.
„Черно море трябва да си остане море на мира, търговията, туризма, транспортните връзки, осигурявани от фериботи, яхти и газопроводи“, заяви премиерът на България.
Ще кажете, какво отношение имат България и Черно море към Каспийския форум? Борисов се опита да го обясни. Вярно, така и не успя да го направи убедително. Включително и поради факта, че не всички страдат от загуба на паметта.
„Регионът разполага с огромни възможности и България, разположена от другата страна на Черно море, е един вид вход към европейския континент. Обикновено обсъждаме темата за газа, но трябва да се има предвид, че търговските отношения, железопътният транспорт, автомобилните комуникации, морският транспорт, хъбовете, каквито има и в България, и в Русия северно от този регион, предполагат огромни възможности“, подчерта Борисов.
Но нека се върнем към първото изречение: „Черно море трябва да си остане море на мира“, каза българският премиер, гледайки в очите руския си колега. Та нали буквално преди месец България провеждаше военни учения. При това не свои, а на НАТО. От 12 до 21 юли край бреговете на Варна се състояха военноморските учения „Бриз 2019“, в които участваха 27 кораба и катера, 5 самолета, 6 хеликоптера и 2257 военнослужещи от 12 натовски държави. Включително кораби от Втора постоянна военноморска група и Втора постоянна противоминна група на НАТО. Нещо повече, ученията наблюдава с огромен интерес самият г-н Борисов. Какво отношение към „морето на мира“ имат натовските военни кораби от цели 12 държави? Да не би случайно да са ловили мирно риба край бреговете на Варна?
Сигурно някой би възразил, че Русия не бива да реагира нервно на подобни „мирни“ учения. Но пак през юли българското правителство, под ръководството на същия този г-н Борисов, обнародва доклада си за националната сигурност на България. В документа се посочва, че „продължаващото интензивно засилване и модернизация на военните способности на Руската федерация на територията на незаконно анексирания Кримски полуостров, включително и на прилежащите акватории, е задълбочило геостратегическия и военния дисбаланс в Черноморския регион“. Освен това София обвинява Москва в активно използване на хибридни операции. Според твърденията на българските анализатори Русия заплашва Европа с употребата на военна сила при защитата на своите национални интереси.
„Кибератаките и дезинформационните кампании, част от т.нар. хибридна война, продължиха да бъдат основно средство за формиране и разпространение на превратни представи и стереотипи с антиевропейска насоченост в редица държави членки и кандидати за членство в ЕС и за подкопаване на единството в ЕС и НАТО", се казва в доклада.
Но това не е всичко. Усмихвайки се на Медведев, Борисов на два пъти спомена газовия въпрос. Не е нужно човек да е виден балканист, за да си спомни как преди пет години България обърна гръб на руското предложение за взаимоизгодно сътрудничество, включително в газовата сфера. Русия, например, искаше да строи „Южен поток“ съвместно с България. Но през 2014 г. София отхвърли това предложение. Въпреки че приходите в българската хазна (при реализацията на „Южен поток“) се изчисляваха на стотици милиони долари.
Отказът на България от „Южен поток“ беше груба грешка, от която Турция незабавно се възползва, а ФРГ започна строителството на „Северен поток 2“. Добър урок за София, както написа по този повод руският сенатор Алексей Пушков в Туитър.
Въпреки това, София изглежда неспособна да се поучи от собствените си грешки. Защото освен дипломатически усмивки по време на „кулоарни“ срещи, са необходими и конкретни дела. Но само при положение, разбира се, че г-н Борисов възнамерява не само да се усмихва на своя пост, но и реално да защитава националните интереси на страната си.
Източник: news.ru, превод: Гласове