Скъпи приятели,
Извинете ме, че днес няма да публикувам стихотворение...
Времето в което живеем не е за поезия. Искам да споделя с вас своята тревога като човек и баща за съдбата на моя син Асен – собственик на сайта „Биволъ“, пише в профила си във фейсбук поетът Недялко Йорданов.
Винаги съм се възхищавал на смелостта му да изважда на бял свят абсолютно проверени разследвания за престъпленията на олигархията. Получавал е заплахи, опит за убийство, бил е обект на лъжи и инсинуации. Но заедно с това е получавал огромно международно признание и европейски награди за разследваща журналистика.
Това, което се случва днес, през август 2019 година надхвърля всички възможни гадости.
Прокуратурата в лицето на единствения кандидат за главен прокурор Гешев си позволи да обяви „Биволъ“ за поръчител на акцията за разкриване на личните данни на пет милиона българи от една компютърна фирма.
Тепърва ще стане ясно, че собственикът на „Бивол“ Асен Йорданов няма абсолютно нищо общо с въпросната фирма, но вече пресата на Делян Пеевски и съответно на Петю Блъсков му лепна етикета „рекетьор“.
Сега започват наказателни мерки срещу сайта и единствената фирма на съпругата му „Имидж едвъртайзинг“ от страна на прокуратурата и съдебните органи под формата на ревизии и финансови проверки години назад с цел да се унищожи напълно и без това останалата без почти никакви средства фирма.
Малкото ѝ клиенти, които са дръзнали да останат, получават вече заплахи и предупреждения.
Съвсем възможно е в най-скоро време да нахлуе полиция в дома и офиса на Асен и да изземе компютрите и цялата му документация.
И това става днес, 30 години след толкова очакваната демокрация!
Тези хора не подозират, че всичко това ще се обърне срещу самите тях или са решили, както не веднъж през тези години, че всичко ще отмине безнаказано и ще се забрави, но важното е непокорният „Биволъ“ да бъде унищожен.
И не им пука за назряващия международен скандал...
Скъпи приятели,
Извинявайте, че днес вместо стихотворение четете всичко това...
Но в случая реагирам не само като баща, а и като гражданин на тази измъчена и болна държава, която носи вечното име България... - завършва поетът.