Вчера по новините гледах как премиерът Бойко Борисов тъне в розовите облаци на удоволствието и медийния комфорт. Той обяви, че България тази година има износ за 28 милиарда. Дежурните по любов медии веднага се включиха в тази икономическа оратория на просперитета. Един сайт дори обясни политическите проблеми на управлението с добрите ни резултати. Бойко бил решил големите проблеми на страната и сега просто министрите нямало с какво да се занимават и затъвали в дребнотемия. И, разбира се, никой не попита как така при тези рекорди и финансови потоци България е принудена да взема заеми, за да си плати за чертежите на самолети, които купува. Вчера стана ясно, че ще теглим допълнителен дълг от 200 милиона. Защо?
Истината е, че Борисов работи с числата като телевизионна врачка с прогнозите. И вчерашния му тур е пълното доказателство. Някаква задъхана медия предаде с възторг думите му, че в завода на "Кока-кола" у нас работят 20 хиляди души. Направо да ти падне шапката. После се оказа, че реалната бройка е 10 пъти по-малка - 2500 души. След това премиерът обяви, че инвестицията е за 200 милиона лева. Днес разбрах, че реалната цифра е 34 милиона. Подобно поетично отношение към числата, стресира много сериозно.
Но сега да се върнем на износа. Дори и да приемем, че цифрата, която Борисов е назубрил е вярна, то сама по себе си тя не е някакъв ясен показател. Защото износът придобива важност като видим неговата разбивка. Какво изнася България? Високотехнологични стоки? Стоки с добавена стойност? Истината е разтърсваща - България изнася суровини. Тя дори не ги преработва. Това е бананова икономика. И е тъжно, че един премиер може да се гордее с това. Поет, мама му стара. Истински поет.
Александър Симов