Автор на коментара е читателят ни Красимир Димитров
България беше развълнувана от казуса „Дарина Такова“ до степен на първа новина по националните телевизии. Фактологично, световноизвестна примадона решава да предаде опита си в средно музикално училище в София, възмущава се от неподходящите условия на конкурса за нея, негодува в социалните мрежи, министърът на културата реагира лабилно със заплаха за уволнение на директорката, осъзнава се от всички, че законът е спазен, но трябва да се търсят възможности за специален режим за утвърдени в културата личности, оперната певица е удовлетворена, че е предизвикала достатъчно гласност и не желае повече да се занимава, всички останали също.
Крайният резултат е, че се предизвиква важен дебат в българското общество на тема компетентност и законосъобразност. Стига се до всеобщо съгласие, че трябва да се мисли за различен, разчупен режим относно заемането на позиции от изключително надарени хора, като световноизвестна оперна певица например. Такова разбиране е близко и до здравия разум, защото таланти на планетарно ниво се броят на пръсти и поощряването им административно би се отразило само положително на всички останали.
Вместо министърът на културата да свика екипа си, да възложи нормативно разрешаването на проблема и да удовлетвори гражданството с решение от типа „Уважаеми българи, предлагаме най-изявените ни артисти да бъдат провокирани от държавата да предават опита си ето така“, всички подло замълчават и ескалацията идва по естествен път. По ирония, новото бойно поле за болната тема компетентни хора на точни места се оказа Българската национална телевизия. Камен Алипиев, известен и като Кедъра, се оказва под угрозата да бъде уволнен поради липса на образование и квалификация за длъжността „изпълнителен продуцент“. За да работиш такава работа, за ужас на тревожното множество, се налага да отговаряш на изисквания, едно от които е да си завършил висше образование. На всичко отгоре, в такава хипотеза, презреният българския Кодекс на труда предвижда възможност за уволнение с предизвестие от работодателя. Но не е тук мястото за правен анализ, който се заключава просто от спазване на буквата на закона.
Кедъра работи в БНТ от 1987 г., когато е едва 20- годишен. Започва да се развива като журналист във времената на престъпния комунистически режим по времето на сатрапа Тодор Живков. Назначен е от председателя на Комитета по радио и телевизия другаря Лалю Димитров, кандидат-член на ЦК на БКП и е син на един от основателите на спортната редакция в медията. Какви са били изискванията за заемане на длъжността тогава е неизвестно. Вероятността да е бил назначен като наше момче е доста висока, с оглед на свидетелствата на всички антикомунисти, за какъвто се представя и Кедъра. Разбира се, нищо не пречи да е попаднал там и съвсем случайно.
Едва ли е случайно обаче, че в продължение на 32 години работи в националната медия, без никой да изисква от него висше образование. И докато в краткия период до 10 ноември 1989 г., когато все още човеконенавистната комунистическа власт върлува, това е обяснимо, то в демократичните времена е цяло чудо как Кедъра е оцелял без диплома и е стигнал до изпълнителен продуцент днес. Като се има предвид колко правителства и директори се смениха оттогава и колко журналисти бяха уволнени, в комплект с каква партизанщина се ширеше на Сан Стефано, се набива на очи способността на Алипиев да оцелява. При това, без да се притеснява, че дори не е завършил висше образование, каквото изискват за портиери и хигиенисти в националната телевизия.
Храброто гражданско общество обаче не спи. То е по-възмутено дори от казуса с оперната певица Дарина Такова. Посяга се на свободата на словото и на критериите за компетентност в държавата, направо на демокрацията. Кедъра е обявен освен за най-великия баскетболен журналист в галактиката и за невероятно добър човек, с невероятен чар и излъчване. В негова подкрепа ризи късат ред отбрани лица от екрана. Търси се сметка от Сашо Йовков, прекият му ръководител, който се оправдава, че такива са изискванията и иска да работи с безценния Кедър, дори и на граждански договор.
Най-фрапираща е реакцията на самия Алипиев: „Когато ти правиш нещо от години, то ти се удава и ти си превърнал уменията си в стандарт в своя бизнес, не можеш да бъдеш унижаван, заради това, че не си взел дипломата си, особено, когато тя дори няма общо с професията ти".
Той окачествява работата си в държавната телевизия като бизнес и дори се чувства зле, че някакъв си директор иска от него диплома. Наглостта експлодира в истерия с примери от ранга на Невена Коканова…Кедъра, който за тридесет години се е научил да коментира баскетбол, е сравняван с иконата на българската сцена. И никой не възразява. Никой не пита не е ли прекалено. Никой не се чувства засрамен от това сравнение. Има ли изобщо ценностна скала в блатото, в което живеем? Поради това, че някакъв си Кедър го е мързяло да изкласи едно пършиво висше четвърт век в БНТ, ще го правим национален герой ли?
И ако непремерените реакции за Дарина Такова бяха оправдани с нейните триумфи по световните сцени, то всичките позиции за Кедъра са комунизъм, от най-долнопробния. Нашият е прав, дори когато съгреши, защото е много готин и ни е приятел, и правилата не важат за него. И които не сте съгласни, сте купени от Пеевски, Путин, Тръмп, Кошлуков и мафията. И даже Такова не е толкова важна, защото може да е пяла където си ще, но не ни е толкова близка като Кедъра и важна е не Миланската скала, а нашия да си седи на Сан Стефано, защото е пуснал корени и там трябва да се пенсионира.
Българското обществено мнение е жалко, ретроградно, тенденциозно, без минимални признаци за досег с европейското, специално по случая с Кедъра, избуял насред сцената на Миланската скала. За тези хора няма никакъв шанс да се променят. Защото са чугунени комунисти, за които няма ценности, няма закон, няма принципи. Принципите са ние, чугунените комунисти и нашите врагове.