Имам приятел в Индия.
Местен, но християнин – доста необичайно за тази страна.
Не повече от 3% от 1.29 млрд. население са християни.
Разказва ми за живота там, за работата си на мисионер...
„Събираме деца по улиците и ги настаняваме в една постройка – нарекли сме я „Къща на надеждата“.
Там се грижим за тях – храним ги, пазим ги от улицата. И ги учим на английски – това е шансът да си намерят някаква работа.“
Слушам го, но от ума ми не излиза този израз – „събираме деца" /we collect children/.
Как така „събирате деца“, питам го неразбиращо.
„Ами така, учудено отвръща той, има много изоставени деца, специално от най-низшата каста в Индия – далитите.
Хората вярват в кармата и прераждането – така че на изоставените деца това им е кармата. А пък и след смъртта си може да се преродят в нещо по-добро.“
Това ме потресе.
Значи кравите са свещени животни и се грижат за тях, а децата е по-добре да умрат, та да се преродят?
Понякога е необходим такъв шок, за да оцениш милостта и добротата в християнството.
Александър Урумов, urumov.bg