Кой, кой, кой? Това е въпросът. Един политик от близкото минало повтори няколко пъти тази питанка по време на заседание на Народното събрание. Дано не ме съди за авторски права на култовата му серия от бурни въпросителни. Да ме извиняват и протестиращите от 2013 година, които не спираха да питат кой в крайна сметка е предложил Делян Пеевски за шеф на ДАНС. В крайна сметка Мая Манолова, макар и от втръсване, пое отговорността. Но! Друга е идеята и към друг е насочено днешното ''КОЙ''.
Скандалността на случилото се и това, което продължава да се случва в Българското национално радио, е чудовищна. Има свален от ефир журналист, след предполагаемо оказан външен натиск върху генералния директор, който до момента абсолютно отрича за такъв, както и спиране сигнала на Радиото, което е абсолютен прецедент в цялата му история. Крайно неприятен прецедент. Най-лошото за свалената от ефира на ''Хоризонт'' съдебна репортерка Силвия Великова е това, че тя не може да докаже твърденията си и фактически ситуацията е дума срещу дума.
От друга страна, когото и да попитате на улицата за този казус, всеки един ще вярва и ще заеме страната на журналистката Великова, понеже сме в България и си знаем как и какви неща се случват тук. В това число и аз, позволете ми да вземам страна. Без никакво съмнение обаче, генералният директор на БНР Светослав Костов вече трябваше да е подал оставката си заради споменатото вече спиране на сигнала на Радиото. Мнозина експерти, някои от тях работили в Радиото, обясниха, че такова нещо няма как да се случи без знанието на генералния директор. Но дори и да влезем в хипотезата, че може, само заради самия гаф, хората в цивилизования свят подават оставки. Както и заради простата житейска закономерност, че когато колективът не те иска и ти си загубил всякакъв авторитет пред него, просто си тръгваш. Другата възможност е СЕМ да го освободи. Всъщност и по-добрата възможност.
Важното в случая обаче е друго и хората в БНР не бива да го забравят. Напоследък се остава с впечатлението, че има прекалена концентрация върху това Светослав Костов, генерален директор на БНР от около 4 месеца, да си подаде оставката и след това Радиото да си върне нормалния начин на работа, както е било допреди скандала. Не, не трябва да се свежда проблемът до него и неговата оставка. А трябва въпросът ''Кой е оказващият натиск над БНР'' да се задава от сутрин до вечер от всяка една уважаваща себе си медия и всеки един уважаващ себе си журналист, докато не се изясни кой е потисникът на свободното слово.
Създалата се криза в Българското национално радио е голям шанс да излезем от задкулисието и да се опитаме да бъдем едно по-добро, по-спокойно, по-свободно и такова общество, в което страхът не е водещ. Този момент от историята, дава поле за отпушване на свободата на словото. След един генерален директор, идва друг. И? Ако не се получи отговор на въпроса ''КОЙ'', ако не се извоюва тази победа за свободата да мислиш и да се изразяваш свободно, няма да има никакъв смисъл от вече проявената смелост, дело на Силвия Великова, Ивайло Савов и другите журналисти от ''Хоризонт''.