Гърция, Кипър и България настояват задружно за преразпределяне на бежанците във вътрешността на ЕС. Има ли шанс тяхната инициатива? И противотежест ли са те на Вишеградската четворка?
От консултациите на вътрешните министри от ЕС, проведени в началото на тази седмица в Люксембург, не се очакваха решения по бежанската политика. Три страни от Югоизточна Европа обаче успяха да привлекат вниманието към тежката ситуация с бежанците в региона: в съвместен документ Гърция, Кипър и България настояха за европейски механизъм за разпределяне на спасените по море мигранти към вътрешността на ЕС. Вероятно тук не става въпрос за някаква случайна коалиция: атинският вестник "Катимерини" съобщава за засилено сътрудничество между югоизточноевропейците по въпросите на бежанската политика в рамките на тъй наречената "Инициатива за източносредиземноморския миграционен маршрут" (Eastern Mediterranean Migration Route Initiative – EMMRI). Те направиха първата крачка в тази посока в Люксембург. "Искаме да излъчим ясно послание към нашите партньори от ЕС", заяви по този повод гръцкият заместник-външен министър Йоргос Кумуцакос.
Време за губене няма
Неясно остава засега дали техните усилия ще дадат някакъв резултат. Шансовете за това са по-скоро минимални, смята гръцкият политолог Йоргос Цогопулос. "Европейският ангажимент сега се ограничава само до помощта, нужна за обслужването на бежанците в Гърция, а до справедливо преразпределение така и не се е стигнало", казва той пред ДВ. Всъщност, време за губене няма. Само през първите 9 месеца на 2019 над 45 000 бежанци и мигранти са успели да се доберат през Турция до гръцките егейски острови, а с това и до ЕС. Общият им брой през 2018 е бил под 33 000.
И Кипър е сериозно засегнат от новата бежанска вълна, потвърждава кипърският евродепутат от управляващата в Никозия консервативна партия Лефтерис Христофору. Той също не вижда шансове за скорошно намиране на решение. Но е убеден в следното: "Такова решение е възможно само в рамките на Общността. Затова трябва да продължим да работим в тази посока - с всички страни, които са готови да ни сътрудничат".
В съвместния си документ Гърция, Кипър и България се позовават и на постигнатото с Турция споразумение от 2016 година. То предвижда в Турция да бъдат връщани обратно онези мигранти, които пребивават нелегално на гръцките острови. Трите държави от Югоизточна Европа настояват тази договорка да се спазва. В същото време и самата Турция настоява за по-енергични действия по връщането на бежанците от западната ѝ съседка, с което иска да каже, че гръцките власти не изпълняват добре ангажиментите си.
Загриженост в Гърция будят и плановете на Турция за нахлуване в Северна Сирия, тъй като това ще породи още по-голяма бежанска вълна. По този повод Йоргос Цогопулос казва, че още не е много ясно как турската военна офанзива в Сирия ще се отрази на региона като цяло. Гръцкият политолог обаче е убеден, че Европа отново ще избере привидно най-лесното решение - да отпусне повече пари за подобряване на условията в бежанските лагери.
В противовес на Вишеградската четворка?
Най-вече страните от тъй наречената "Вишеградска група" отхвърлят категорично механизма на преразпределение на бежанци сред страните-членки на ЕС. По този повод гръцкият премиер Кириакос Мицотакис казва: "Не може да се възползваш от предимствата на шенгенското пространство, но същевременно да отказваш да приемеш 1000 или 2000 бежанци в рамките на едно общоевропейско решение на проблема, прехвърляйки по този начин отговорността единствено върху страните по външната граница на Общността". Според някои източници, на следващата среща на върха на ЕС, която ще се състои на 17 октомври, гръцкият премиер ще настоява за налагането на санкции на страните-членки, които отказват да проявят солидарност.
Дали със своята инициатива Гърция, Кипър и България се противопоставят на Вишеградската четворка? Засега евродепутатът Лефтерис Христофору отказва да го потвърди. Той очевидно не иска да се налага впечатлението, че трите страни залагат на блокадно поведение в Брюксел.