Някои хора нямат наяждане с безпардонност. И колкото са по-дребни, толкова по-голям е апетитът им в това отношение.
Прочетох в „Епицентър“, че по време на посещението си в Москва нашата Захариева говорила фамилиарно/на „ти“ с руския външен министър Лавров и дори го наричала Сергей.
Какви са причините за тази провинциална приповдигнатост?
Дали тя не се дължи на убеждението на Захариева, че вече е покорила и Кремъл – след като скорострелно премина през една сюрия важни длъжности.
В подобни случаи човек до такава степен забравя за себе си, че изобщо не се притеснява, как изглежда в очите на околните.
Нашите властници се стремят именно към това – да привикнат светкавично към необичайните си превращения, съвършено необясними и за самите тях. Никой не е толкова луд, та да потърси някакво прилично обяснение за възхода си – и това е приемлива защитна реакция, понеже, ако задълбаят прекалено във вероятните причини, това може да ги умопобърка.
„Това аз ли съм?“ – този простичък въпрос всъщност е страшен за мнозина. Затова – не се тормози, търкаляй се напред – и на всяка цена избягвай да срещнеш/сблъскаш истинското си „аз“ с ролята, която са ти възложили.
А твърде често в наши дни на някои им възлагат роли с такава лекота, сякаш им нахлузват някаква нова рокля.
Горкичките, направо ги съжалявам тия хорица, това не е малко изпитание, в доста случаи е и неописуемо изтезание.
Вълци като „Сергей“ са наясно с това и е неизбежно да го приемат с някакво съчувствие. Все пак, много бих искал да съм в главата му в този момент, да чуя какво си казва за нашата многомашинничка.
Пак добре, че тя не го е наричала „Серьожа“ – ако беше останала още един ден, със сигурност и това щеше да се случи.
Е, тогава щеше да последва неизбежното: „Катюша, принеси пажалуйста кофе!“
Тази фриволност, не само на Захариева, се дължи, извън всичко друго, и на желанието да се имитира Вожда, да се демонстрира подчиненост и по този начин.
Да, де, обаче на него това му отива някак, най-малкото публиката е свикнала, поне от петнайсетина години, с речевите му особености. Остроумни или недотам, всички свикнаха с тях като с нещо неизбежно – а и той много успешно се възползва от това, за да създаде един образ, който му носи успех.
Фразата му „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“ раздразни интелигентните слоеве, но те са без значение за него, не те решават изборите – а и щом искат да клюкарстват/празнословят, нека да чоплят думите на Симеон, че българинът трябва да си смени чипа;
или пък грандоманското поведение на Костов, който демонстративно се обиди на Народа.
Между другото, много съм писал за Костов, но едва сега се сещам, че не знаем кои са любимите му книги – извън учебника по политикономия на социализма.
Той пък не ми изглежда по-приемлив, от който и да е роман за Винету.
Все припомням един кратък разговор между Николай Хайтов и Костов – доверен ми е от писателя, така че не може да има съмнения в достоверността му. Случва се по време на тържеството за 50-я рожден ден на премиера Костов. Той посреща Хайтов и му казва, между другото, че вижда много общо между разказите му и филма на Костурица „Черна котка, бял котарак“.
Хайтов беше останал смаян от тази нелепица. Човек да си каже, че Винету е за предпочитане, поне няма да го забъркат с Хайтов.
С имитативното си поведение, обкръжението на Вожда не му прави добра услуга, то несъзнателно го шаржира.
Той пък не ги жали – наскоро ни накара да си представим спортния министър Кралев като гимнастичка, беше направо зловещо.
Обаче е направил нещо възхитително тия дни: замаял сръбския министър на енергетиката с думите „Как е президента/Вучич, да го цунеш от мене специално!“
И „Катюша“ цунка Лавров, като се обръща интимно към него – ей, момиче, внимавай да не нащърбиш евроатлантическите си клетви.
Но нека да сме толерантни – иначе би трябвало да кажем, че сме били свидетели, как един русофобски ястреб се превръща в русофилска кокошчица.
Плашещо е напоследък великодушието на руснаците.
Лавров „бърка“ и нарича разклонението на Турски поток „Български“ - поправят го, че е „Балкански“.
Забравят за нахалните изцепки около скорошната изложба в тукашното руско посолство за Девети септември – макар че ни кастриха тогава с нарочни ноти.
Не водят Захариева да сложи цветя пред Паметника на Незнайния воин, какъвто е обичайно ритуалът – за да не разстройват допълнително и без това оскъдните ѝ познания за Втората световна война.
Приемат хладнокръвно провинциалните ѝ опити да интимничи и да се съизмерва с външния министър на Империята.
Дори не пращат Катюша за кафе.
Техните сметки винаги са енигматични, никой и никога не ги е разбирал.
Да се огледаме за други фриволности, които са далеч по-нетърпими.
Пощипват пак скандала с английските футболисти и чувам някой да казва: „Българите не искат тук бежанци, понеже ги смятат за по-низши“. Малобройната публика на държавната телевизия сигурно спонтанно е изпратила една колективна „цунка“ на автора на тези думи.
Край нямат налудните обговаряния на клетия ни Народ.
Разбира се, че хората се страхуват от бежанците – но този страх е породен от нещо съвършено различно. И то е, че трябва да храним неизвестно количество гладни гърла, и това при положение, че държавата не е в състояние да изхрани собственото си население.
Хората са наясно, колко струва дневния порцион на един бежанец – наясно са също, че подобен порцион е немислим за стотици хиляди бедняци у нас.
Те отдавна са бежанци в собствената си страна.
Иначе разговорът около проклетия мач трябваше да свърши, веднага след онова отвратително заглавие в английски вестник: „Лъвовете 6, животните 0“. Който се примирява с това заглавие е окаян българофоб.
Но преглъщаме и това. И пак отместиха същинския проблем – това отместване го владеят като нищо друго. Цункаха Борислав Михайлов и толкова.
А с Историята някои се държат направо като серийни изнасилвачи, непрекъснато ѝ навират в лицето средните си пръсти. Малки недомислици се редуват с големи дуращини.
Ангел Джамбазки, когото ГЕРБ подозрително старателно обгрижва, изтърси в едно интервю: „Ще махна незаконните цигански постройки, ако ще хан Аспарух да ги е построил“.
По дяволите, защо намесва/омърсява Аспарух?
Да не си мисли, че неговата кекава битка за кметския стол, го извисява до Аспарух – макар че най-вероятно ще го извиси до коленете на Фандъкова, за да прелее на балотажа гласовете си за нея.
И друго: какво излиза, че циганите са посрещнали преди векове Аспарух? Сега пък да не се окаже, че произхождаме от тях?
А Весела Чернева, директор на Европейския съвет за външна политика, на бърза ръка намокри по телевизията Историята: препоръча да прислужваме на македонците и да се опънем на Ердоган.
Тия хора излъчват болестна самодостатъчност, но в същото време примират да ги показват по телевизията.
Ние сме резерватът на Великите Словесни Мастурбатори.
Ето една обидна нелепост на въпросната дама: ако сме търсели уважително отношение от македонците, щели сме да останем в 19 век?! Пустота безподобна.
Никакъв ефект нямат тия приказки върху публиката, освен, че я наскърбяват. Публиката 6, мастурбаторите 0. Обаче не мирясват и не мирясват.
Тия дни се появи една книга, много подходящ подарък за Катюша - особено след като вече е толкова любвеобилна към доскоро проклетите руснаци.
Това е едно разкошно издание – „Илюстрована история на Втората световна война“, лесно се чете, пълно е с картинки; то ще предпази Катюша от нови дипломатически ноти, които идваха главно заради конфузното незнание на днешните специалисти по всичко.
Автори на Илюстрованата история са Оуен Буут и Джон Уолтън. Американци.
Те ще ѝ обяснят съвсем достъпно, кой спечели Втората война и кой докара руснаците в България.
Накрая, да илюстрираме с една историйка и тукашния животец.
Преди седмица, от „Репортерите на Би Ти Ви“ научихме, че „левите“ и „десните“ се обединили около проектозакон за забрана на отглеждането и умъртвяването на норки.
Това е добро начало – вече могат да се обединят и срещу обедняването и умъртвяването с нищета на възрастните хора в България.
В репортажа ни показаха и село, разположено недалеч от ферма за норки – видима мизерия, живот на аборигени.
За разлика от норките, които живеят по всички европейски стандарти – достатъчно площ, качествена храна, накрая милостиво умъртвяване с газ.
Другото умъртвяване далеч не е толкова хуманно.
Може да бъде съпроводено поне с няколко цунки…