Срещнахме се с Генка Шикерова в Бон по време на посещението ѝ в Дойче Веле с група журналисти от Източна Европа по покана на фондация "Фридрих Науман".
ДВ: Както се казва: проклятие е да живееш в интересни времена, но ние попаднахме точно в такива - времена на промени, в които технологиите специално в сферата на медиите се развиват светкавично, а това не може да не даде отражение на съдържанието. Виждате ли връзка между двете неща?
Генка Шикерова: Качеството на съдържанието в България пада право пропорционално на интересното, което се случва в обществено-политическия живот. Що се отнася до технологичното развитие - категорично, защото всичко трябва да става много бързо, трябва да се разпространява веднага и така имаме сериозно разсейване на информация, на съдържание, което е тежък проблем и води до объркване на аудиторията.
ДВ: Това е всъщност случаят, в който всеки може да бъде журналист. Нещо повече - всеки може да бъде медия. Какво остава при това положение за класическите медии?
Шикерова: Аз мисля, че въпреки всичко има ниша за класическите медии от гледна точка на това, че публиката има нужда някой да верифицира една новина доколко тя е истинска, доколко е качествена. Да, т.нар. гражданска журналистика също има своята ниша, но все пак говорим за нещо, чиято достоверност не може да бъде гарантирана от никого.
ДВ: Споделяте ли мнението, че на съвременните потребители на медийни продукти като че ли не им се мисли особено?
Шикерова: Естествено, че не им се мисли. И това е част от общото развитие на обществото. Няма абсолютно никаква съпротива по отношение на това какво се получава като информация. Хората не се замислят и не си задават въпроси: възможно ли е това да се случи, не е ли възможно да се случи, кой го казва, защо го казва... Информацията просто тече.
ДВ: Как при това положение можем да говорим за стандарти, за подтикване на аудиторията към размисъл?
Шикерова: Обществото има нужда от това нещо - аз го виждам и в момента. Обаждат ми се хора, които ми споделят: "Казаха ми, че само Вие можете да ми помогнете". Те вече виждат, че институциите не работят. Виждат, че има наистина проблем в обществото. И се обаждат - вече стигнали до момента, в който ножът е опрял до кокала, както се казва. И разбират нуждата от това да има качествена журналистика. Звънят и казват: "Само Вие можете да ми помогнете, аз имам проблем". Само че хората, които могат да им помогнат като журналисти, вече не работят в сферата на журналистиката.
ДВ: Вие продължавате ли разследванията си?
Шикерова: В момента съм безработна, но наблюдавам, виждам какво се случва в обществото и реагирам. А единственият начин, по който мога да реагирам в момента, е в социалните мрежи. Интересуват ме темите, които винаги са ме интересували: неща, свързани с нарушаването на правилата.
ДВ: Различна ли е, според Вас, медийната среда в България в сравнение с тази на Запад?
Шикерова: Западните държави имат много по-сериозни традиции по отношение на медиите. И дори там нещата в момента да са зле, те не могат да са толкова зле, колкото са в България - по простата причина, че тук самото общество, по мое мнение, има съвсем друго разбиране и съвсем друго отношение към журналистиката и към функцията на журналистиката да бъде пазител на обществения интерес.
ДВ: В какво бихте упрекнали политиците и в какво - журналистите?
Шикерова: В апатия. И в това, че докараха обществото до състояние на апатия.
ДВ: Необратима ли е тази тенденция? Или все пак може да бъде преобърната?
Шикерова: От гледна точка на това, което ми се случва през последните няколко месеца, смятам, че тази тенденция е необратима.