Управляващите Руската федерация за пореден път си позволиха да се намесят във вътрешните дела на чужда държава. Мишена стана България. Кремъл размаха пръст на София и я предупреди, че ако си позволи да преследва и осъди председателя на движение „Русофили“ Николай Малинов, ще има „пагубни последици“.
Юридическият и геополитически проблем на тази заплаха е, че става въпрос за български гражданин, който в България е разследван за шпионаж. Шпионаж в полза на същата тази Русия, която даже го награди с орден „Дружба“ за особени заслуги в укрепването на мира.
Русия и мир, разбира се, са две несъвместими за едно изречение и един контекст думи. Притеснителното от заплахата на Москва е това, че руснаците си позволяват да диктуват на членка на Европейския съюз и НАТО какво да прави (или по-скоро какво да НЕ прави). Разследването трябва да установи дали Малинов е извършвал шпионска дейност или не – каквото и да е заключението, то трябва да е на българския съд, а не на Кремъл.
Гласът на Кремъл – Дмитрий Песков, не уточни какво визира под „пагубни последици“. Неговият коментар обаче не е никак случаен. Москва изпрати сигнал на София, че ако си позволи да вкара зад решетките лице, което работи за руските интереси, дори незаконно, то това няма да остане без отговор. По-важното в случая е какъв ще е отговорът на България. Липсата на отговор на това вмешателство ще е най-голямата грешка, която страната ни може да допусне.
Вече сме имали дежавю с липсата на реакция от София, когато въпросите засягат Москва. Ще е приятна изненада, за разнообразие, този път министър-председателят Бойко Борисов да защити националните интереси на страната ни. Дипломатическите му маневри са характерни със своята непоследователност, както и с отказ да размаха пръст на държави като Русия и Турция, дори когато това е необходимо. България сама няма инструментите да диктува на Москва и Анкара, но Борисов не трябва да забравя, че България не е сама.
Ако България си позволи да каже на Путин да не преследва опозиционера Алексей Навални, например, реакцията от Москва ще е мигновена. В Кремъл ще се надпреварват кой първи да изрече фразата „това не е ваша работа“. Е, казусът „Малинов“ вече е наша работа. И само наша.