В обширно интервю пред английския "The Economist " френският президент предсказа изчезването на Европа, ако продължава да не вижда геополитическите размествания около нея. Според него НАТО е в клинична смърт. Имайки пред вид турската агресия в Сирия, Макрон пита – какъв е този съюз, в който една страна членка напада зона, в която има наши интереси, без да координира действията си с нас? При положение, че Башар ал Асад реши да отвърне на нападението , какво правим ние? Американците напуснаха Сирия без да предупредят партньорите си. Турците постъпиха по същия начин, като нахлуха в опразненото от тях място. Резултатът на действията на едните и на другите е жертвата на съюзниците ни в борбата срещу Ислямска държава – сирийските кюрди. Според Макрон, случилото се в Сирия доказва, че на САЩ повече не може да се разчита. Съвсем логично, френският президент повдига въпроса за точка 5 от Атлантическия договор за солидарност между страните членки в случай на атака срещу една от тях. Според него, единственото разрешение е създаване на обща европейска отбрана.
Много важна е промяната на Макрон в погледа му към Русия. В ролята на трезвомислещ политик той не счита руснаците за врагове, а препоръчва стратегически диалог с Москва.
Критиката му към неподвижността на европейската институция като цяло е безжалостна. След седемдесет години мир и благоденствие, според Макрон, Европа е в упадък. Без политически амбиции, без общи ценности, континента се превръща само и единствено в пазар. Това не са вижданията на основоположниците на съюза. Потънали в самодоволство ние стигнахме до ръба на пропастта! - заключава той.
На мерника на Макрон са финансовите рамки, наложени от безименни бюрократи. На първо място е 3-те процента дефицит. Никой не знае кой и защо в вписал някъде тази цифра, към която всички се придържат?! Истинска спирачка, тя спъва инвестициите, проектите и растежа. В същото време американци и китайци влагат милиарди в научни изследвания, цифровизация и нови производства, без да се страхуват от бюджетен преразход. Свободата на тяхното предприемачество маргинализира Европа и я превръща във второстепенна сила.
Друга констатация на Макрон са двата авторитарни режима на прага на Европа – Русия и Турция. Затварянето на очи пред тази реалност, както и бездействието също не вещаят спокойно бъдеще на съюза. За да потегли отново напред, той се нуждае от нов подем. Политически, икономически и военен. Хармонизацията ако не на всички, поне на някои съществени параметри между водещите страни членки е необходима. В това отношение Макрон без заобиколки упреква Германия и нейния финансов егоизъм. Не може само Берлин да е печеливш от единната валута. За какво са ѝ на Германия 50-те милиарда бюджетен излишък, когато DEUSCHE BANK е пред фалит?
Че Макрон е цапнат в устата, няма никакво съмнение. Но между него и Меркел „на хапчета“, изборът е изключително беден.