Твърдят, че Боливия не е имала по-добър президент от него. Но Ево Моралес бе заслепен от властта и реши, че всичко му е разрешено. Горчивият му край е твърде поучителен.
Бившият кокалеро (фермер от плантациите с кока) и синдикален лидер Ево Моралес, беше и първият президент, произхождащ от коренното население. Той се задържа на власт 13 години и 9 месеца – по-дълго от всеки друг държавен ръководител в Латинска Америка. Благодарение на бума на суровини, износа на газ и минерали икономиката на Боливия отбелязваше годишен ръст от близо 4,9%. Бедността, по данни на Световната банка, намаля от 63 на 35 на сто, а богатите приходи на държавата подхранваха различни социални програми, облекчаващи живота на обикновените боливийци.
Само три седмици след оспорваното му преизбиране, Моралес бе принуден да подаде оставка и да поиска политическо убежище в Мексико. След вота на 20 октомври социалистът Моралес се провъзгласи за победител от първия тур, независимо че опозицията и международните наблюдатели изразяваха сериозни съмнения. Противниците му го обвиниха във фалшифициране на вота. Приключи ли окончателно ерата Моралес?
„Не съм напълно сигурен дали това действително е краят, изтъква пред ДВ Гюнтер Майхолд, който е експерт за Латинска Америка и зам.-директор на берлинската фондация „Наука и политика“. „В Латинска Америка в момента има тенденция бившите държавни ръководители да възкръсват като феникс от пепелта и да възраждат предишни поляризации – както това става сега с бившия бразилски президент Лула", казва експертът. Той изтъква, че падането на Моралес е било подпомогнато от собствените му хора – „най-вече от военните, на които той винаги е разчитал, но които в решителния момент отказаха да го подкрепят. Ето защо да се говори за „държавен преврат, каквито изказвания бяха направени, е просто пресилено".
Моралес бе обзет от "перверзията на властта"
Какво обаче предизвика падането на Ево Моралес? Според Майхолд, от решаващо значение е фактът, че Моралес отказа да зачете резултатите от референдума през 2016 г. Тогава той се опита накара боливийците да му разрешат да ги управлява още един мандат, какъвто по конституция не му се полагаше. Хората в страната обаче гласуваха против промяната на конституцията. „Моралес на практика отказа да приеме вота на хората и вместо това бе обзет от „перверзията на властта“, чийто най-явен израз беше „илюзията за всевластие“, посочва експертът.
Същото мнение изказва и Мойра Зуазо от Института за латиноамерикански проучвания към Свободния университет в Берлин. Според нея, ерозията на неговата власт започва още преди референдума от 2016 – по времето, когато се сринаха двата основни стълба на властта и популярността на Моралес: подкрепата на фермерите и на коренното, индианско население на Боливия. Дотам се стигна и поради това, че бе разрешен оспорваният строеж на магистрала, преминаваща през природни резервати. Пожарите по поречието на Амазонка също доведоха до отчуждаването на коренното население от Моралес.
Според експертите, важна роля са изиграли настроенията сред боливийците – още след връщането към демокрацията през 1982 година гражданите в страната започнаха все повече да се противопоставят на опитите на Моралес да остане на власт на всяка цена. Той обаче остава сляп и глух и пропусна момента да се оттегли от властта. За опозицията оставката на президента е най-големият ѝ успех, но заедно с нея тя губи и онова, което я обединяваше досега, посочват експертите. А с програма за бъдещето тя все още не разполага.
Липса на политически наследник
Какво ще стане с партията на Моралес „Движение към социализъм“, кой ще я оглави след него, също не е ясно. Голяма грешка беше, че той така и не се погрижи своевременно за наследник, изтъкват експертите. Трудно е да се преодолее вакуумът във властта, трудно е и завръщането към политическа стабилност – включително и поради това, че на институционално равнище привържениците на управляващата партия на Ево Моралес все още държат ключови позиции.
Най-големият проблем обаче е в това, че „поради персонализирането на политиката доверието на хората в институциите е намаляло масивно“, посочва Гюнтер Майхолд. Такъв е най-важният проблем и в други латиноамерикански страни. „Ево Моралес беше най-добрият президент, когото Боливия е имала, но за съжаление, той не допусна другиго до себе си. И така провали собственото си наследство“, обобщава Алине Хирзеланд от Хамбургския институт за латиноамерикански проучвания.