Спешното отделение за деца в София спира да работи, поради липса на лекари. Борисов напазарува в Америка самолети и бойни машини за въображаема война с Русия. Скоро ще внесе и военнослужещи за да пазят „Златните пясъци“ от нашествието на руснаците. През това време българските деца, ако се разболеят ще ги гледат баба и дядо, при положение че са все още живи.
Свръхзвуковите самолети летят все по-бързо, а България се връща все по-назад. Когато бях дете, нямаше спешно отделение, нямаше педиатрия, нито Пирогов. Живеех с баба ми Зорка в малкия крайдунавски град Лом. Тогава българите бяха повече от циганите. Когато кашлях, баба ме разтриваше с камфоров спирт. Това беше отдавна. Живеехме в „тоталитарна система“, която понякога ставаше „купонна“. Купонна, не за танци и разпускане, а за хранене. Храната се получаваше срещу купони. Какво се случва днес, тридесет години след „освобождението“? Дори и с купони – лечение няма. Докторите напускат. Драмата на здравеопазването се превръща в трагедия.
Та мисля си аз, не може ли „пътеводителят на нацията“, заедно с бронираните машини, да внесе и някой лекар от Чикаго или Колорадо Спрингс?