През есента на 1939 година СССР и Финландия водят преговори за териториални отстъпки. Съветският съюз претендира за част от Карелския провлак, за острови във Финския залив и за "аренда" на финландския полуостров Ханко. В замяна Финландия трябва да получи по-голяма като площ, но далеч не толкова ценна територия в Карелия, която де факто се състои само от гори и блата.
От съветска страна оправдават войната с необходимостта да се отмести границата по-далеч от Ленинград. Но принципно схемата е същата като тази, по която са подписани договорите за взаимопомощ с балтийските страни. Което, както знаем, завършва в крайна сметка с тяхната окупация. Финландците обаче не отстъпват на натиска. И тогава, по вече изпробван сценарий, във Финландия е сформирано т.нар. "народно правителство" начело с Ото Кусинен - комунист, избягал в Русия още през 1918 година. Именно това марионетно "правителство" моли Червената армия за "помощ".
"Гнусна провокация"
На 30 ноември 1939 година съветските войски нахлуват във Финландия. Както обявява тогава Молотов, поводът е "гнусната провокация на финландската белогвардейщина", която уж била обстреляла части на Червената армия, разположени в село на Карелския провлак. Финландците още тогава доказват, че обстрелът не може да е бил извършен от тяхна територия - тоест, че въпросният инцидент е провокация не на Финландия, а на Москва.
В началото на бойните действия числеността на съветските войски, участващи във войната, надхвърля почти двойно тази на финландските части: 250 000 войници и офицери от финландска страна срещу повече от 425 000 съветски войници. Червената армия има и пет пъти повече оръжия. И девет пъти повече самолети.
Финландците разполагат само с 32 танка и два бронирани автомобила. Още около 30 танка са останали от Първата световна война, но те могат да се използват само като неподвижни бойни "бази". А Червената армия разполага с цели 2 289 танка. Тоест, в началото на т.нар. Зимна война Съветският съюз има значително превъзходство. Затова в Москва са убедени, че ще успеят да разгромят финландците само за няколко дни.
Червената армия обаче се натъква на твърда и умела съпротива. И успява да пробие едва след като съветският контингент е увеличен на 760 000 души - тоест, става три пъти по-голям от финландския.
Съветско-финландската война продължава малко повече от три месеца, но нанася големи щети на Червената армия - не на последно място заради силния боен дух на финландците. Целият финландски народ се изправя в защита на родината си. Важна роля изиграва и фактът, че съветското командване подценява както бойните способности на финландските войски, така и труднопроходимите местности. Вместо с противотанкови оръдия, с каквито почти не разполагат, финландците вадят съветските танкове от строя чрез бутилки със запалителна смес, които точно тогава получават името "коктейл Молотов".
Увертюра към съдбовното решение на Хитлер
Все пак накрая финландците са принудени да се съгласят с подписването на мирен договор със Съветския съюз - в дългосрочен план войната с една толкова мощна държава е безнадеждна за малка Финландия. Според договора, подписан в Москва на 12 март 1940 година, Финландия е принудена да направи териториални отстъпки - при това значително по-големи от тези, за които Съветският съюз настоява преди началото на войната. Макар че губи 11 процента от територията си, а 430 000 души остават без дом, най-важното за Финландия е, че успява да устои и да запази своята независимост.
Трагичната равносметка от тази война: 26 000 финландци загиват, над 43 000 са ранените. Убитите и безследно изчезналите от съветска страна са почти 127 000, 246 000 души са ранени. СССР понася и сериозна политическа загуба - като "страна-агресор" е изключен от Обществото на народите (ОН). А Хитлер, който следи внимателно хода на войната и вижда грешките на Червената армия, стига до извода, че Вермахтът лесно ще се справи с нея. Така съветско-финландската война се оказва увертюра към решението на Хитлер да нападне Съветския съюз.