Срещата на НАТО в Лондон по случай 70 годишнина от раждането на Алианса показа, че военният съюз е готов да отговори на предизвикателствата на съвременния свят.
В традициите на своята комуникационна стратегия от последните десетилетия военният съюз на Западния свят посочи следващата мисия:
30 батальона, 30 въздушни ескадрили и 30 бойни кораба ще могат да бъдат разположени в рамките на 30 дни във всяка точка на Земята.
Посланието е недвусмислено не само за Ислямска държава, но и за амбициите на Русия да играе по-значителна роля.
Въпреки разделенията, премиерът на Великобритания Борис Джонсън, който бе домакин на събитието, определи НАТО като "гигантски щит на солидарност", който "защитава близо милиард души".
"Докато сме заедно, никой не може да се надява да ни победи “, недвусмислено заяви британският премиер.
Доналд Тръмп пък използва събирането на съюзниците, за да поднови натиска за увеличаване на разходите за отбрана. България е на второ място след САЩ с 3.1% от БВП, отделени за отбрана през 2019 г.
По този повод Йенс Столтенберг обяви, че общо разходите за отбрана на страните членки на Алианса ще достигнат $130 млрд. през 2020 г. и $400 млрд. през 2024 г., отбелязва „Свободна Европа“.
От своя страна Тръмп даде ясен сигнал като обядва с представителите на 9-те страни, които покриват изискването за 2% от БВП за отбрана.
На срещата присъстваха представители на САЩ, България, Естония, Гърция, Великобритания, Латвия, Литва, Румъния и Полша.
През последните години тези страни заложиха на американския военно - промишлен комплекс за превъоръжаването на своите армии.
В същото време Франция и Великобритания заедно с Германия показаха, че те ще са водещи при трансформацията на пакта.
Ако преди 70 години в Лондон се роди военен съюз, насочен да сдържа амбициите на Сталин в Европа.
В наши дни в британската столица беше поставено в началото на технологичната трансформация на НАТО.
Водещите в Европа икономики ясно заявиха, че няма да търпят американските технологични гиганти да извличат милиардни печалби от Стария континент, използвайки вратичките в законодателството.
Сблъсъкът между президентите на Франция и САЩ – Еманюел Макрон и Доналд Тръмп беше очакван. Официален Париж през последните години прилага последователна политика спрямо американските технологични гиганти като Google за данъчно облагане.
Макрон обаче получи неочаквана подкрепа от противника си по въпросите на Брекзит – британският премиер Борис Джонсън.
Би Би Си отбелязва, че министър-председателят на Великобритания заяви, че ще продължи да настоява за данък върху цифровите продажби, дори след като САЩ заплашиха да накажат Франция за подобен ход.
По този начин големите
американски онлайн компании са изправени пред данък от 2% от продажбите във Великобритания от април 2020 г.
Борис Джонсън отбеляза, че цифровите компании трябва да дадат „по-справедлив принос“.
Доналд Тръмп вече заплаши, че ще наложи данъци върху френските стоки в отговор на данък върху цифровите услуги, който би засегнал Google, Amazon и Facebook.
Преди срещата на НАТО в Лондон, американският президент заяви, че е Белият дом е обложил с мита френските вина, шампанско и сирена, но и имат намерение те да бъдат разширени.
"Предпочитаме да не правим това, но това е начинът, по който ще работи. Така че или ще се получи, или ще изработим някакъв взаимно изгоден данък", заплаши Доналд Тръмп.
Франция наложи 3% данък за всяка дигитална компания с приходи от над 750 милиона евро (850 милиона долара; 670 милиона паунда), от които поне 25 милиона евро се генерират във Франция.
Данъкът ще се изчислява от началото на 2019 г. и се очаква да вкара във френската хазна около 400 млн. евро през тази година, отбелязва Би Би Си.
Провал и за българския интерес.
Скопие не можа да влезе в НАТО на срещата в Лондон, тъй като Испания, която няма правителство, не можа да ратифицира навреме протокола за влизането на Северна Македония като 30-и член на Алианса, отбелязва „Свободна Европа“.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обаче заяви на заключителната пресконференция, че това ще бъде обявено официално, когато Мадрид депозира документа и договорът бъде ратифициран от македонския премиер.
"Вратата на НАТО е отворена и вярваме, че членството на Северна Македония ще е добро за държавата и региона", увери Столтенберг.
Само след месеци в Скопие ще се проведат парламентарни избори. От техният изход зависи дали сегашният премиер Зоран Заев ще успее да състави ново правителство или на власт ще дойдат партии, които са скептични към членството в Алианса и ЕС.
Преди седмици българският президент Румен Радев предложи българските ВВС да охраняват небето над югозападния си съсед.
Според Радев това може да стане и при сегашното състояние на българските ВВС и това би било не само в български интерес, но и дълг към Северна Македония. Президентът предлага въздушният патрул да се осъществява на ротационен принцип с Гърция.
В момента НАТО извършва патрулиране в небето над трите си прибалтийски членки – Литва, Латвия и Естония.
Патрулите могат да започнат едва, след като Северна Македония стане фактически член на Пакта.
В разгара на срещата в Лондон българското правителство отпусна 16 милиона лева за покупката на нови двигатели за осем бойни самолета МиГ-29.
Тези самолети с нови двигатели ще бъдат ползвани, докато дойдат новите Ф-16, аргументира се премиерът Бойко Борисов.
България е втора по разходи за отбрана в НАТО с 3,1 процента от БВП.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг все пак посочи, че ръководената от него организация ще продължи да предприема мерки по въпросите на енергийната и кибер - сигурност, включително и 5G мрежите. Това беше ясно послание към Пекин.
За първи път НАТО призна и нарастващата сила на Китай като "предизвикателство".
В документа обаче няма конкретни планове на Алианса за действия спрямо Пекин.
70 години от своето създаване Алианса показа, че е запазил духа си. Спорове, разединение, но единни, страните – членки имат ясната амбиция, че член 5 продължава да е жив.
НАТО показа, че е готов да търси и обсъжда решения, а не да чака наготово разрешаването на кризи. Голям или малък гласът на всеки член е важен...