Що за човек е Обама? На този въпрос отговаря носителят на "Пулицър" Дейвид Маранис. В новата си книга, която набързо се превърна в бестселър, той оборва много от митовете за битието и личността на американския президент, разказва Дойче веле.
Биографията на Обама "The Story" осветлява първите 27 години от живота на американския президент. Макар да съдържа и някои "сочни" детайли, като например това, че като ученик Обама бил пристрастен към марихуаната или пък че на любовното признание на своя състудентка той отвърнал с лаконичното "Thank you", книгата все пак не търси пикантните сензации. 610-те страници предлагат майсторски разследвани детайли от биографията му, като по този начин на повърхността изплува Човекът Обама. Книгата не разглежда толкова политическата му кариера - тя се концентрира главно върху младежките му години, семейството и образованието му.
Истината
Самият Маранис описва целта на книгата си така: "Има митове, които са заложени от самия Обама в неговите мемоари. А има и митове, приписвани му от неговите противници - става дума за онези хора, които искат да го изкарат "неамерикански" президент. Като историк аз преследвах целта да открия истината, без значение каква е тя."
Обама винаги се е представял за "единак" - човек, който е принуден да се движи между различните култури и различните цветове на кожата. Той се описва така и в автобиографията си. След стотици интервюта Маранис подлага това твърдение на проверка и установява следното: "Предположението, че Обама се е самосъздал като човека, който е днес, чисто и просто не отговаря на истината. Влиянието на детството му в Индонезия и на Хаваите се усеща много силно в личността на възрастния Барак Обама - например по отношение на неговата необичайна уравновесеност и способност да се приспособява. Обама може да бъде разгадан най-добре в контекста на неговото семейство и на най-близкото му обкръжение", казва Маранис.
Легендите
Маранис успява да докаже и пълната несъстоятелност на заговорническите теории, според които Барак Обама не бил роден в САЩ. В същото време обаче авторът подкопава мита, създаден от самия Обама, че цветът на кожата му е бил определящ за целия му живот. И още един, не така значим, но все пак показателен пример: Обама пише в автобиографията си, че бил изхвърчал от училищния баскетболен тим, защото белият треньор не можел да се примири с "черния" му стил на игра. Маранис установява обаче, че Обама е бил просто слаб играч.