Всеки е чувал разговор на маса между почерпени, в който най-гръмогласният постоянно обяснява за някаква житейска констатация: "Верно ли е?", а останалите се съгласяват примиренчески с "верно е...". Точно това се случи на срещата между премиера Борисов и медицинските сестри, опънали палатки под прозореца му. Макар и без аперитиви. Борисов рутинно вкара разговора в познатото русло, което е отработил до съвършенство. С безпардонно нахалство и тотално самозабравяне претвори в дела завета на вожда Димитров, вместо наковалня да бъде чук.
И замлати с чука сестрите по главите. Почна ги още от вратата. Първо им се накара, че са закъснели и трябвало да ги чака. После заобяснява как очаквал одобрение, видите ли, защото парите за здравеопазване били увеличени. Но какво се случвало с тях по трасето не било ясно, щом не стигат. Вместо лайкове обаче, на вечно заетият клетник, видите ли, му се налагало да разговаря с протестиращи.
И мина в брутална контраатака, като след всяка негова констатация сестрите се съгласяваха с него по схемата "верно ли е - верно е". Не знаел как да задържи сестрите в България. Те да му кажели кой доктор взима много пари и щяло да стане като с "ония тримата", дето отстрани след случая с починалия Алекс. Похвали се и с магистралите, защото просто не може без това. Вкара в разговора познатите от стотиците му монолози персонажи от родата, начело с "дедо му". Оплака се, че президентът вземал повече пари от него, а той работел повече.
Медсестрите кимаха одобрително и започнаха да хейтят лекарите, които прибирали много пари. Абсолютен дюшеш за Борисов. Всичко това - пред очите на здравния министър, който вместо отдавна да претака зеле на спокойствие, е ползван за чеп на най-различни правителствени бурета. Сестрите и него харесвали, искали да си работят с него. Оплакаха се от пренебрежително отношение към работата им. "Ама не от мене, нали?" - опарено попита премиерът, на което сестрите отговориха хорово "Нееее".
За цвят на туршията на масата със сестрите седна и вътрешният министър Младен Маринов. За масовка ли, за колорит ли...не стана ясно. Стана ясно обаче, че и двете страни не бяха готови за този разговор. А в такъв случай печели по-обиграният. Премиерът си тръгна към поредния късен мач, а сестрите се заеха да скатават палатките.
Сред безбройните висящи въпроси, останали без отговор, със страшна сила увисна един: Щом премиерът не знае как да задържи медиците в България, защо просто не си тръгне той?