В Кърджали го помнят като Бурханедин Фаиков. Мълчаливият художник-карикатурист с горящите сини очи, който рядко се обаждаше в шумни компании, но думите му се помнеха дълго. В Турция приема фамилното име Ардагил и това не е случайно - родом е от града край река Арда, откъдето е прокуден заради съпротивата си срещу т.нар. „Възродителен процес“. Прошка или възмездие? „Онзи горе ще прецени“, казва Бурхан, който тези дни беше в родния Кърджали за откриването на поредната си изложба.
"По сто пъти ме питаха защо мразя българите"
В онези смутни дни ги обвинили в предателство и шпионаж в полза на Турция. Него и още 18 души. Защото изпращали сведения до турското външно министерство за убитите, пребитите и арестуваните по време на събитията от периода 1984-1989 година. Имали схема - предавали писмата на шофьори на тежкотоварни камиони. Един от тях бил заловен в София и издал всичко. Арестували Бурхан за 90 дни. По радиоточката в килията чул, че вътрешният министър Димитър Стоянов е заповядал „който тази вечер се възпротиви на смяната на имената, да бъде убит“.
Всяка сутрин го разпитвали трима следователи. „Питаха ме по сто пъти защо мразя българите. Не, не ги мразя. Не мога да ги мразя. Делили сме хляб, учили сме заедно, живеем заедно, приятели сме от деца. Аз повече от вас обичам Ботев, Левски, Вапцаров - заради идеалите. А вие обичате за пари, така им казвах“, спомня си Бурхан за дните в ареста в Кърджали. После бил преместен в килия в Хасково, а за шест месеца бил принудително въдворен в психиатрията в Кърджали - в корпуса, който някога е бил затвор за престъпници.
"Аз не заминах, изгониха ме"
В края на май 1989 началник в милицията му съобщил, че след 24 часа трябва да напусне България. Привикали и жена му, паспортите им за Турция били готови, без да са ги поръчвали, а срокът за тръгване бил веднага. Обработвали я да се разведе с мъжа си и в никакъв случай да не го придружава по трудния му път на изгнаник. С мъки успели да отложат заминаването за 9 юни, когато още по тъмно ги стоварили на Капитан Андреево - Бурхан, съпругата му и 14-годишната им дъщеря. Тримата пресекли пеша границата, откъдето ден по-късно ги прибрал техен познат. Пристигнал с камион, за да натовари покъщнината им. Но такава нямало - семейството взело със себе си само пособията за рисуване и няколко сака с дрехи.
В Истанбул на Бурхан му провървяло още в началото, тъй като срещнал хора, които познавали творчеството му. Работил е във в. „Тюркие“, в издателства, в рекламния бизнес, носител е на 75 международни награди от конкурси и фестивали на карикатурното творчество.
"Аз съм простил, но Всевишният вижда и наказва"
„Изхвърлиха интелигенцията на турците в България, а оставиха невежи хора, които си въобразяват, че правят политика. И плашат хората с повторение на онова, което Политбюро вулгарно нарече „Възродителен процес“. Това също е репресия - не може да си играеш със страховете на хората. Но Всевишният вижда и наказва - както онези от ДС, така и днешните", казва 77-годишният художник.
Бурхан не търси възмездие. Вече е отмъстил - с карикатурите си. Затворил е болката между кориците на двуезичната си книга „Помни преживяното“, издадена вече в два тиража. И избира смеха пред омразата. „Това ме спасяваше винаги - и в арестите, и в мизерията на емигрантството, и сега, когато гледам какво се случва в родината ми. Сърцето ме боли, но избирам да се смея“, казва карикатуристът.