Новият кабинет на Русия е необходим на Путин за осъществяването на редица цели, а именно за ускоряване темповете на реализация на националните проекти, частично преразглеждане на вътрешнополитически курс, който разклаща рейтинга на президента-вожд, а също така за осигуряване на операции по прикриването на одит на руската конституция. Путин действително е замислил конституционен преврат под формата на блиц кръг, за да монополизира окончателно цялата власт в страната.
Докато руснаците и местната експертна общност цяла седмица обсъждаха каква ще е ролята на новите лица в правителството и се припознаваха в кандидатурата на премиера, беше реализирана специалната операция „Политическа реформа” под формата на пърформанс с прилагането на набор от конституционни изменения. Техният смисъл може да бъде сведен в следните точки:
* Конституцията на Руската федерация ще има безусловен приоритет в правото на страната, т.е. международните актове ще действат единствено в частта с тяхното съответствие с основния закон на Русия.
* Чиновниците, съдиите и депутатите не могат да имат чуждо гражданство, жителство или друг документ, който им дава право да живеят на територията на друга държава.
* минималната заплата не може да бъде под определената за всеки регион черта на бедността.
* клаузата за два последователни срока изчезва от текстовете на конституцията.
* Кандидатите за президент на Руската федерация трябва да са живели последните 25 години в страната и да нямат чуждо гражданство дори в миналото.
* Повишаване ролята на губернаторите при вземането на федерални решения.
* Руската федерация остава президентска република с широки пълномощия на президента в сферата на отбраната и сигурността.
* руската Дума има право да назначава вицепремиери и министри без право президента да отменя кандидатурите им.
* Увеличава се независимостта на прокуратурата.
* Още повече отслабва системата на местно самоуправление.
* Преразглежда се броят и пълномощията на Върховния съд и Конституционния съд.
* Укрепва се ролята и статута на Държавния съвет.
Дори само бегъл поглед върху промените направени под ръководството на Путин показват пренебрежение към основния закон. От гл.т. на политическите технологии са смесени както положителните норми, водещи към лека децентрализация, така и абсолютно диктаторските.
Путин много се страхува от решенията на съда в Хага, който ще заседава на 9 март 2020 г. по казуса със сваления MH17. Трагедията отне живота на 298 пътници и държавния глава на Русия е сред основните виновници за нея. За да избегне наказание, той просто не иска да взема решения извън правната рамка на Руската федерация.
На фона на разширените пълномощия на президента, най-вече в частта сигурност, се въвеждат норми, правещи невъзможно идването на власт на опозиционери, които са зад граница. Също така наличието на всякаква правна връзка с други държави, дори в миналото, правят невъзможно дори приближаването към държавен пост в Руската федерация. В крайна сметка само „свои хора” могат да попаднат на хранилка.
По ирония на съдбата, самият Путин, встъпвайки в длъжността президент през 2000 г., в продължение на 10 години не е живял в Русия, а съпредседателят на работната група, която е внесла предложенията за промени в конституцията на руската федерация, сенаторът милионер Андрей Клишас, има къща и земя в Швейцария. Само поглеждайки тези два факта промяната на основния закон в частта с жителството изглежда фарс.
Въвеждането на ясно ограничение длъжността президент да се заема от едно и също лице в рамките на не повече от два мандата, говори за това, че позицията няма да е основна в страната. Но в същото време се създава специален орган на политическата власт – Държавен съвет.
Политбюро 2.0 за идеално тоталитарно общество
Преди да разгледаме в детайли какво е това Държавен съвет, е добре да накратко да опишем условията, чрез които се той се реализира. Веднага след посланието на Путин беше създадена работна група по промяна на конституцията в състав от 75 души. В него влизат юристи, депутати, сенатори, общественици и просто разпознаваеми лица. „Левите персонажи” не са избрани случайно. Те осигуряват лицето пред обществото, а също така дават възможност медиите да прехвърлят вниманието си от темата какво правят тези хора без опит в конституционното право в този съвет.
По натам всичко изглежда бутафорно: събрана от различни части работна група за 4 дни е подготвила пакета с конституционни поправки. За сравнени, това което в САЩ отнема години, а може би и десетилетия, в Русия се прави за дни.
Конституционната реформа беше одобрена от ръководителите на конституционните комисии към държавната Дума на 20 януари. За 23 януари беше насрочено разглеждането на целия пакет от поправки, а за февруари е насрочено окончателното одобрение.
Черешката на тортата, изпечена набързо, е „всеруското доброволно гласуване”, което най-вероятно ще се случи в деня на космонавтиката – 12 април, за да се подчертае космическото значение на събитието. И всичко това с добрата воля на царя. Тъй като промените не засягат основни членове на конституцията, то в случая „не може да става дума за провеждането на референдум и дори не предразполага за каквито и да било гласувания за приемането на промените”, предупреди на 15 януари говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Връщайки се на темата за държавния съвет, е важно да се отбележи, че това ще е орган, който „трябва да има автономно значение”. За целта се предлага да бъде приет федерален закон за Държавния съвет, а в Конституцията на Руската федерация да бъде записан принципът на неговото формиране и ключови въпроси относно неговия статут.
Както е известно в качеството си на съвещателен орган Държавният съвет работи от 2000 г. и сега ще бъде трансформиран в орган с конституционни правомощия. Важно е да се отбележи, че първо Държавният съвет ще се формира лично от президента и второ това ще бъде в действителност четвъртата власт, която ще координира ролята на останалите три. На трето място на Държавния съвет ще бъде възложена задача за определяне на приоритетните насоки на социално-икономическото развитие на държавата. Това означава, че ще бъдат орязани пълномощията на правителството, което е имало по-рано тази задача.
В крайна сметка имаме орган, който е нещо като подобие на съвета на мъдреците и стратезите и който ще определя стратегията на страната за десетилетия, да не кажем за столетия напред.
Очевидно е, че след международната изолация на Русия и преструктурирането на политическата система под зоркия поглед на Путин страната я очакват поредните промени в духа на Оруел под формата на установяване на пълен контрол над Интернет и свободата на словото. За това дори не можеха и да мечтаят съветските генерални секретари. Руската „1984 година” окончателно дойде...