Путин на път към абсолютната власт (ЧАСТ I)

На 23 януари руската Дума прие конституционна реформа предложена на руския президент Владимир Путин. Страната все по-дълбоко изпада в състояние на еднолична диктатура в оруелски стил. Дори още по-тежка от времето на съветските години.

Трактовката на токсичния режим

Президентът Путин е начело на Русия вече над 20 години и отстъпва по срок на ръководене на държавата само на Сталин и на цар Николай I, припомня сайтът udf.by. До голяма степен мирогледът му е оформен по време на Съветския съюз и е склонен да гледа на света около него като на враждебна среда. Заобиколен от ограничен брой сътрудничи, във всеки от тях той вижда претендент за стола му, да не кажем нещо повече – за живота му. Любимата „играчка” на Путин беше мечтата да построи световна руска империя, заради които извърши редица престъпления на международната сцена. В същото време вътре в самата Русия беше създаден репресивен модел с цел потискане на всякаква форма на несъгласие.

При аналогични обстоятелства Владимир Путин в плен на своите страхове извършва мащабни конституционни промени, чийто венец трябва да е неговото дълго царуване. Независимо, че края на неговия четвърти мандат като президент на Руската федерация има още 4 години, той предприе открит държавен преврат, за да абсолютизира своето място на върха на пирамидата на властта.

Буквално веднага след края на новогодишните и коледни празници, Путин се обърна с послание към Федералното събрание, в което очерта политическата рамка относно живота на руснаците за следващото десетилетие. Две бяха основните последствия от речта на Путин – оставката на премиера Дмитрий Медведев и задействането на конституционните промени.

Може да се каже, че това е най-силното политическо земетресение за последните 10 години, което доведе до демонтаж на „тандем демокрацията”, при която се съхраняваше поне минимална надежда за съхраняване на политическата легитимност на властта, а не нейната тоталитарна абсолютизация в ръцете на Путин.

Но крачката към развалянето на „тандема” Путин се сблъска с трудностите, които нарастват в руското общество и които го разединяват отвътре.

Изследване от ноември 2019 г. показва, че 68% от анкетираните руснаци се страхуват от ръст на социалната несправедливост. Това е страх на хора на средна възраст и представители на по-старото поколение. 63% от руснаците се страхуват от понижаване на доходите, а 58% - от загуба на достъп до безплатно медицинско лечение и ръст на цените на хранителните стоки. Едва 20% от анкетираните се плашат от световните военни конфликти.

За какво говорят тези цифри? По всичко личи, че премиерът на Русия работи лошо, след като хората роптаят основно за социални проблеми. Те въобще не виждат машинациите на външните сили, които руската пропаганда непрекъснато излъчва и които възвеличават „победите” на Путин над враговете от Сирия, Венецуела и Централна Африка. На обикновените хора не им е интересно какво прави Путин, а по всичко личи, че от това не страда рейтингът му, тъй като последният е подхранван от външнополитически „постижения”. Те се интересуват от цената на хляба, а тя става все по-висока и по-висока. Това се дължи включително и на международните санкции породени от агресия, включително и от приближените на Путин и спецслужбите, които работят срещу Украйна.

Какво може Медведев да даде на озлобения народ?

Наследството му изглежда печално – 21 милиона руснаци, или всеки девети живее на прага на бедността, която е 180-190 USD. На този фон цените се увеличиха. Последва кампания по заместване на импортните стоки с такива местно прозиводство. Но цените на стоките заместители скочиха, а инвестициите бяха насочени към Крим за сметка на съкращаване финансирането на проекти, реализиращи се на територията на Русия. В крайна сметка обикновените руснаци се оказаха дъното на един лош начин на живот.

Повишаването на ДДС, повишаването възрастта за пенсиониране, продължителната икономическа криза, най-ниския в Източна Европа БВП на глава от населението в размер на 1.3%, покзва, че в страната не се провеждат структурни реформи. Вместо това се затягат гайки, а повечето хора, предимно мъже не достигат до пенсионна възраст. Инвестиционният климат остава ужасен. По данни на Индекса за корупция, разработен от международната организация Transparency International, Русия е на 138 място в света наред с Иран и Папуа Нова Гвинея. Предприемачите се оплакват от натиск от страна на силовите структури, които искат да бъдат съсобственици на компаниите.

Но това не е всичко – и ние наблюдаваме заместване на олигарсите от 90-те години на миналия век с „държавни” такива, поглъщащи икономическия сектор. Във висшето управление на „Газпром”, „Новатек”, „Роснефт” може да се видят стари приятели на Путин. Те станаха новите стопани на живота и се отделиха от останалото общество с дебела стена.

С една дума, оставката на отровното правителство на Медведев, беше въпрос на време.

Специалната операция „Политическа реформа”

Веднага след посланието на Путин той се срещна с Медведев. На нея стана ясно, че от набелязаните цели за 8-годишен период „не всичко се е получило” и поради това правителството подава оставка, за да може бързо да бъдат реализирани инициативите на руския президент. „Разбраният Медведев”, след оставката му заради некомпетентност, не беше наказан, а беше скрит в публичната плоскост, като беше създадена нова длъжност – заместник-председател на Съвета по сигурността. Този орган се явява консултативен по въпросите свързани със „защитата на Конституцията на Руската федерация”.

Половината от министрите в новото правителство са същите като в предишния кабинет. На същите постове са си Шойгу, Лавров, Колокольцев и Зиничев. Подменен беше кабинетът в социално-икономическите ресори. По думите на новия премиер, той ще е отявлен технократ без каквито и да било амбиции, за да стане приемник на Путин през 2024 г., макар в тази роля отново да се разглежда Медведев.