В много отношения прословутата наредба Н-18 изглежда така, сякаш е написана от искрено мразещи бизнеса чиновници, които не са управлявали и една будка за семки през живота си.
Нямам против желанието за изсветляване на икономиката и стремежът към бял, феърплей бизнес за всички.
Въпросът е в крайностите.
Защото да, едни сладкарници имат регистрирани над 600 фирми до момента, които “хвърлят в кошчето” при достигане на прага за регистрация по ДДС, и да , нарочно се регистрират фирми с данъчно задължен съдружник, за да се получава отказ от НАП за регистрация по ДДС и фирмата да работи в “ддс вакуум” за неопределен период от време
Само че
Това първо не е проблем на целия бизнес, второ лесно може да бъде таргетирано, установено и смазано от държавната машина и трето - не е повод и личните лекари, например, да затънат във фискални софтуери и нови камари от счетоводни бумаги.
А когато на въпрос към експерт от НАП на работна среща “добре де, а ако вечерно време на сервитьорката някой ѝ бутне таблата, как се процедира със сторнирането на поръчката в това СУПТО?” отговорът е “ма защо му е на някой да ѝ бута таблата?” разбираме, че тези хора, експертите, са тотално извън живия живот.
Па иди на една дискотека, като ше пишеш наредба, която да изсветлява заведенията, бе, гусин експерт.
Така и така ти плащаме заплатата и ти покриваме служебните разходи - ще покрием и този.
Аман от аматьорщини и нови репресии.