Ако депутатът от ГЕРБ Тома Биков е прав, че всички поддържащи президента са измамници и крадци, то на главния прокурор няма да му стигне мандата да им повдигне обвинения.
Ако депутатът от ГЕРБ Маноил Манев е прав, че телефонният разговор между двама генерали –президента Радев и командващия ВВС ген. Стойков, е на крачка от „военен преврат”, то в България сигурно има още над 2 млн „превратаджии”.
Ако депутатът от ГЕРБ другарят Спас Гърневски е прав, че Радев иска властта от премиера и обръщението му към народа е „самоубийство”, то премиерът спешно трябва да го извади оттам, преди да е доубил ГЕРБ.
Ако слушаме политолога Антоний Гълъбов, че президентът трябва да подаде оставка, какво остава за актьорите от пиесата „Ало, Ваньо”?
Ако е вярно казаното от професор Антоанета Христова, че ако искахме действия срещу незаконно забогателите, то Гешев вече ги е осъществил, то той сигурно владее телепортирането, но още не е ясно − за близките 7 или 14 години?
Ако Елена Попотодорова е права, че в България сме погазвали интересите на САЩ, тогава ООН трябва да инициира награди за Тръмп и Ердоган за войните им в Близкия Изток.
Ако повечето говорят за „война”, без да разбират какво е това, най–добре е министърът на отбраната Каракачанов да сформира от тях рота за бързо реагиране. Проблемът е, че ще е съставена само от политкомисари, няма нито едни годен за командир.
Ако всичко казано дотук е вярно, не е ли прав Президентът, че живеем сякаш в абсурдна ситуация?
Автор: Симеон Николов
Източник: "24 май"