Трима души се готвят да наследят канцлерката Меркел. Какво ще се промени в политиката на Германия, ако някой от тях я замести? И какво отличава кандидатите Армин Лашет, Фридрих Мерц и Норберт Рьотген?
Ако следващият германски канцлер бъде издигнат от редиците на Християндемократическия съюз (ХДС), в германската политика едва ли ще настъпят толкова драматични промени, като тези в САЩ или Великобритания. Това си пролича след пресконференциите, дадени от Норберт Рьотген, Армин Лашет и Фридрих Мерц.
И тримата кандидати за поста ще продължат да следват основните принципи на германската външна политика: европейската интеграция и принадлежността към НАТО. Те настояват - не за първи път - за по-силен външнополитически ангажимент, съгласуван най-вече с Франция. И тримата поддържат искането Европа да подобри сигурността на външните си граници, за да контролира по-добре миграцията.
Потенциалните наследници на Меркел отбелязват, че светът се намира в крайно сложна и динамична обстановка, споменавайки в тази връзка фактори като Доналд Тръмп или Китай. И изтъкват, че Германия трябва да играе отговорна роля. По външнополитическите въпроси те трудно биха могли да се профилират. Вътрешната политика предлага значително повече възможности в това отношение.
ХДС изгуби много избиратели
На изборите в Хамбург в неделя (23.2) ХДС получи едва 11 процента от гласовете. И в Източна Германия партията е далеч под 20-те процента. В национален мащаб стойностите от допитванията - 27 на сто, изглеждат по-добре, но въпреки това са рекордно ниски. В съответствие с това и тримата кандидати се представят като загрижени пазители на наследството на ХДС, което трябва да се опази и пренесе в бъдещето.
Никой от тях няма намерение да извежда партията вън от политическия център, макар и тримата да поставят свои собствени акценти. Мерц смята да подчертае и да олицетворява консервативно-либералното в образа на ХДС. Рязък завой надясно той не желае – обявява обаче, че ще се стреми да разшири членския състав на партията.
Чрез поетия центристки курс и тримата кандидати искат ХДС да се разграничи ясно както от крайното ляво, така и от крайното дясно - т.е. от Лявата партия и от "Алтернатива за Германия". Общо е и съзнанието, че ХДС напоследък е изгубил особено много гласове именно сред младите избиратели и че би могъл да си ги върне с по-активна политика за опазване на климата, повече средства за образование и по-голяма междупоколенческа справедливост.
Първият избор - в края на април
На кандидатите им остават два месеца до изборите.
На 25 април предстои да бъде избран новия председател на ХДС – това ще стане на извънреден конгрес с участието на 1001 делегати от цялата страна. Предизборната кампания вече е в ход.
Този, който бъде избран за председател на партията, по правило влиза и в надпреварата за канцлерския пост. Следващите редовни парламентарни избори са чак през есента на 2021 година. Дотогава ХДС трябва да се споразумее със своята баварска партия-посестрима - Християнсоциалния съюз (ХСС). Не е изключено и председателят на ХСС Маркус Зьодер да се кандидатира за канцлер. Досега само веднъж - през 2002 година, е имало кандидат за канцлер от ХСС. От Берлин заявяват, че ще се търси съвместно решение.
Дотогава кандидатите ще се състезават помежду си. Въпросът кой е фаворит засега няма еднозначен отговор. В някои допитвания Фридрих Мерц заема челно място. Но Армин Лашет може и да навакса, тъй като предприе изненадващ ход: кандидатира се в тандем с друг потенциален кандидат - сегашния министър на здравеопазването Йенс Шпан.
Шпан има имиджа на млад бунтар в партията. Подобно на Мерц той е привърженик на по-консервативната политика. Родината, семейството и традициите, според Шпан, са нещата, които дават опора в живота и позволяват човек да се отвори към света. По този начин дуетът Лашет-Шпан може да удовлетвори донякъде разнопосочните желания на партийната база както за последователност, така и за промени.
Източна Германия като стратегическо предизвикателство
И тримата кандидати са по произход от западната провинция Северен Рейн-Вестфалия - и от най-многочислената партийна организация на ХДС. Сегашните остри проблеми на ХДС в Източна Германия са твърде далеч, поне в географско отношение. Именно на изток ХДС е най-силно притиснат от двата политически полюса и се вижда по-скоро в отбранителна роля. В тази част на страната, както се видя от случилото се наскоро в Тюрингия, политическите виждания на национално ниво твърде интензивно се сблъскват с тези на местно. Затова новият „източен въпрос" е едно от основните стратегически предизвикателство пред ХДС за момента.
През последните месеци Мерц посети многократно Източна Германия. В тамошните структури на ХДС той междувременно има доста привърженици. Както казва Мерц, в обществено-политически план Изтокът мисли и действа по-различно от Запада - по-консервативно. Това добре съответства на профила на Фридрих Мерц.
Неговият конкурент Норберт Рьотген също отдава на Изтока голямо значение. Проявява разбиране за това, че мнозина там се чувстват пренебрегнати от властта. А това подхранва страховете, които работят "за" "Алтернатива за Германия". В някои региони на Източна Германия "Алтернатива за Германия" събира 30% подкрепа, измествайки ХДС и социалдемократите.
Армин Лашет е за по-активен диалог с Изтока и представителство на място, но от тримата той отделя най-малко внимание на темата.
"Алтернатива за Германия" - трудова злополука или структурен проблем?
„Добре е, че беше осъзнато: за да се спре потъването на ХДС, са нужни действия", каза дрезденският политолог Вернер Пацелт пред ДВ. Но едно ново начало не гарантира непременно истинска промяна в курса, която да донесе успех. ХДС "трябва да си изясни проблемите в съдържателно отношение", смята Пацелт. "Дали партията потъва, защото е станала твърде дясна или защото в политически план е отстъпила място на "Алтернатива за Германия?".