Ще се стигне ли до война между Русия и Турция в Сирия и какво постигна Ердоган, като отвори границата за бежанци? Интервю с Даря Исаченко, експерт по руско-турски отношения в берлинската Фондация "Наука и политика".
Каква е вероятността от по-нататъшна военна ескалация между Русия и Турция в Северна Сирия?
Даря Исаченко: В случая е налице въоръжен конфликт, в който винаги е възможно да настъпят непредвидeни обстоятелства - какъвто беше например случаят със сваления руски изтребител през ноември 2015 година, довел до тежка криза в отношенията между Турция и Русия.
Ключовият въпрос в такива ситуации е как да се решават евентуалните проблеми. В тази връзка трябва да кажем, че отношенията между Турция и Русия днес са много по-различни от тези отпреди 5 години. Извършва се обмен на информация на всички нива, включително между президентите на двете страни, между министрите и командващите на войските в Сирия. Да припомня и думите на турския президент Ердоган, че действията на Турция в Сирия не са насочени нито срещу Русия, нито срещу Иран.
Как тогава се получи така, че в провинция Идлиб Русия се оказа изправена срещу Турция?
Началото на това противостоене не започва в Идлиб, а много по-рано в сирийския конфликт. Целта на Русия е да попречи на свалянето на режима и да спаси Асад, както и да укрепи позициите си в Близкия Изток. Целта на Турция е точно обратната - да свали Асад от власт. От април 2019 година Сирия постоянно разширява контрола си над нови територии в страната. Така Турция започна да губи позиции, при това в един стратегически важен за нея район, какъвто е Идлиб. В резултат на това се стигна до ескалация, която наблюдаваме в момента.
Русия и Турция са важни търговски партньори. Ако конфликтът в Сирия се задълбочи, можем ли да очакваме и някакви икономически последствия?
Особено в две области наблюдаваме силна зависимост между двете страни: Турция зависи от Русия в енергийния сектор, а Русия от Турция - заради Босфора. Но е важно да се разбере, че до използването на тези два лоста може да се прибегне само при извънредни обстоятелства, тоест в случай на обявяване на война. Без война Турция не би имала право да затвори пролива за руски кораби.
А каква е вероятността това да се случи?
Ръководствата и на Русия, и на Турция постоянно повтарят, че нямат интерес от започването на война. Политиците разбират, че такава война няма да е от полза за никоя от двете страни.
Тоест, в крайна сметка става въпрос за игра на нерви в навечерието на предстоящите преговори в Москва, така ли?
Да. В крайна сметка последствията от такава война ще бъдат катастрофални не само за икономическите отношения между Русия и Турция, но и за целия свят. Защото Турция е член на НАТО. В случая става дума по-скоро за сплашване.
Но пък и Русия не може да прекъсне доставките на газ за Турция. При обтягането на отношенията през 2015 година бяха временно прекратени преговорите за проекта „Турски поток", но до спиране на руските доставки на газ за Турция така и не се стигна.
Сега наблюдаваме ескалация на насилието по границата между Турция и Гърция. Какво постигна Ердоган като отвори границата за бежанците?
От една страна тази стъпка може да бъде интерпретирана като сигнал към Европа, че Турция се нуждае от помощта на ЕС за решаването на сирийския проблем - например от лостове за оказване на натиск върху Путин.
И забележете: германската министърка на отбраната вече заяви, че ключът към решаването на сирийския проблем е в ръцете на Москва. Вторият аспект е вътрешнополитическата ситуация в Турция: в страната има над 3,5 милиона сирийски бежанци, а това създава проблеми на местното население.
Договорът между ЕС и Турция предвиждаше Анкара да получи финансова помощ, за да задържи бежанците на своя територия. Сега Ердоган обвинява ЕС, че страната му не е получила всички обещани средства.
На външната граница на ЕС сега се струпват хиляди бежанци, но Гърция държи границата затворена. Дълго време в Европа смятаха, че бежанците са просто инструмент за изнудване от страна на Ердоган. Никой обаче не се замисли сериозно какво ще прави ЕС, ако Ердоган наистина отвори границата. А това за пореден път доказва липсата на стратегия от страна на ЕС, който всъщност няма и единна външна политика.