На гръцко-турската граница са се струпали хиляди мигранти. Всички те искат да стигнат до ЕС. През 2015 това бе възможно - защото Германия отвори вратите си. Но не и днес. Какво се промени? Анализ на Бернд Ригерт.
"Ще се справим!" Всички помнят тези думи, изречени от Ангела Меркел през август 2015, когато броят на бежанците в Европа започна да се покачва. Малко след това, на 4 септември, Германия отвори вратите си за тях. В продължение на няколко седмици бежанци от войната в Сирия и хора, търсещи убежище поради различни причини, можеха да влизат в страната през Унгария и Австрия. Мнозина тогава критикуваха решението на канцлерката. Те твърдяха, че така през Балканския маршрут минават множество нерегистрирани хора. "Ако сега трябва да започнем да се извиняваме за това, че в една бедствена ситуация сме постъпили човешки, значи това не е моята страна" - така отговори Меркел на критиците тогава.
Днес тонът е различен: лайтмотивът на правителството в Берлин е, че събитията от 2015 година не трябва да се повтарят. Тогава близо 900 000 мигранти и бежанци пристигнаха в Централна Европа. Според Меркел, хилядите мигранти на турско-гръцката граница се намират в задънена улица. Явно канцлерката смята, че сегашното положение далеч не е като "бедствената ситуация" от лятото на 2015 година, когато хиляди бяха затворени на гарата в Будапеща.
2015 и 2020: прилики и разлики
Днес ЕС залага много по-силно на защитата на външните граници. Нещо, за което държавни и правителствени лидери настояваха многократно. На среща на върха през юни 2018 година отбраната и изолацията бяха посочени като приоритети на общата миграционна политика. Затова и затварянето на границите на Гърция сега е обяснимо. Според председателя на групата на Европейската народна партия (ЕНП) Манфред Вебер използването на сълзотворен газ е оправдано. "Външните граници трябва да се пазят", каза той пред германската обществено-правна телевизия ARD. Според него, когато бежанците хвърлят камъни, използването на сълзотворен газ е оправдано. Вебер смята, че като цяло вина за ситуацията носи турският президент Ердоган, защото е закарал хора с автобуси на границата.
Тук откриваме паралел със събитията от 2015 година. Тогава унгарският премиер Виктор Орбан изпрати мигранти с автобуси на границата с Австрия и така постави под натиск Виена и Берлин. През 2020 нещо подобно прави и турският президент: и той използва мигрантите като средство за политически натиск. Отговорът на отсрещната страна обаче вече е друг: контролът върху границите ще бъде запазен, те няма да бъдат отворени. Гръцкото правителство изключва възможността да осигури закрила или да предостави статут. Същевременно върховният комисар на ООН за бежанците критикува остро тази позиция и подчертава, че това представлява нарушение на съответните конвенции и на европейското право.
Истинско решение така и не бе намерено
През лятото на 2015 година страните-членки на ЕС с мнозинство решиха кандидатстващите за убежище временно да бъдат разпределяни в държавите на квотен принцип. Това решение така и не беше приложено на практика. Унгария и още три държави гласуваха против него. Днес, пет години по-късно, повечето еврочленки смятат, че квотното разпределение, за което настояват едни от най-засегнатите държави - Гърция и Италия, е неприемливо.
Още през лятото на 2015 година се говореше за нуждата от реформиране на "Дъблинския регламент". В основата си той постановява, че първата държава, в която мигрантите стъпят, отговаря за процедурата по получаване на статут и евентуалната екстрадиция. Преди пет години Меркел смяташе този регламент за отживелица. Днес обаче съществена промяна няма. Някои точки от "Дъблинския регламент" бяха прецизирани, но същината му се запази.
Така за всички онези, които пристигат в Гърция, независимо дали по земя или по вода, отговаря единствено и само Гърция. Актуалната ситуация изправя Гърция пред огромни трудности. Но въпреки това и дума не става за това мигрантите да бъдат разпределени в други държави на ЕС.
"Това не е гръцки, а европейски проблем", казва председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която тези дни посети Гърция. На фона на политиката, водена от ЕС през последните пет години, това изказване е изпразнено от съдържание.
Едно е ясно: европейците не искат мигранти
"Трябва да приемем, че хората не искат нови бежанци и мигранти. Това е тъжно, но истина", заяви високопоставен германски политик в Брюксел преди години. Именно това доказва и ръстът в подкрепата за десните и популистките партии в Европа през последните години.
През последните пет години ЕС се опита да разработи различни модели за намиране на решения по бежанските проблеми - включително екстрадирането в Северна Африка и изграждането на бежански центрове по европейските пристанища. Нито един от тях обаче не беше приложен напълно. Осъществи се единствено сделката с Турция: срещу шест милиарда евро и други отстъпки Анкара се съгласи да приема обратно мигранти. Тази концепция функционираше добре от гледна точка на ЕС. Поне до миналата седмица. Какво ще се случи обаче сега, след като турският президент Ердоган реши повече да не спазва споразумението?
Днес се търсят решения - както през лятото на 2015 година, когато покрай натиска от Унгария и молбите на Австрия канцлерката Ангела Меркел се съгласи да отвори вратите на Германия за мигрантите.