Йожени Бастие, “Фигаро”
Миналата седмица председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че може да се наложи възрастните хора да бъдат държани в изолация до края на годината, за да бъдат предпазени от коронавируса. 71-годишният френски писател Паскал Брюкнер реагира остро на тази идея. "има един човек, когото тази мярка би наказала преди всичко: първата дама, която е на 67 години. Редник Брижит трябва спешно да бъде спасена!", категоричен е писателят.
- Какво мислите за перспективата да бъде удължена карантината за хората над 65 години?
- Не бих искал да се превръщам в оракул, който поучава за всичко, пророкува за света след и отпреди това, но на този въпрос конкретно отговарям категорично “не”: удължаването на карантината на възрастните хора до септември и защо не до Коледа е противоконституционно и нарушава принципа на равенство. Превръщането на едно възрастово съсловие, виновно, че се е родило в средата на ХХ век, в изкупителна жертва на нацията, е една от тези абсурдни идеи, предназначени да успокоят нашето объркване. На първо място, тези, които я подкрепят, са с побелели глави, като се започне с хиперактивния професор Делфреси (който оглавява научния съвет, който съветва френското правителството в борбата с епидемията - бел. пр.), почти на 72 г., на когото е трудно да се откаже от отговорностите си. Всички тези лекари проповедници и наставници са най-добрите врагове на собствените се препоръки.
За какво става дума? За една стара утилитарна прищявка, която в името на благоденствието на населението жертва част от неговите членове. Това е прочутата дилема за препълнената лодка в бурно море: кого ще пожертваме, за да спасим останалите пътници? Общото затваряне на възрастните хора до първия студ е начин да ги накарат да платят за недостатъците на медицинската система: избират да затворят по-старите до ново нареждане, за да освободят места в реанимацията. Глупости: самият факт, че вече имаха възможност да излизат по един час на ден ги излага на рисковете на вируса. Или трябваше да ги затворят веднага.
- В книгата си “Кратка вечност” (Une brève éternité) казвате, че старостта се е превърнала в “циганско лято”. Не искат ли с тази криза да вкарат в старчески дом цяло едно поколение, което се чувства в добра форма?
- Да, това е всеобщо вкарване в старчески дом на хората над 65 години. Инфантилизират по-възрастните, под претекст, че ги защитават. Отричат напредъка на изминалия половин век и факта, че спечелихме още 20-25 години към очакваната продължителност на живота в относително добро здраве. Застаряващата старост се отдръпна, радваме се на нова пролет през есента и успяхме да отдалечим зимата. Непрекъснато ни повтарят, че смъртта и животът са тясно свързани, че трябва да приемем този неумолим закон: разбира се, но гениалността на модерността е в това, че измести курсора и забави мига на развръзката. На 60, 70, 80 г. ние изпитваме абсурдната радост, че все още сме живи и активни на възраст, на която нашите баби и дядовци вече са били в гроба. Това е двусмислен сезон между милостта и краха и не е без значение. Истинският въпрос е: кой е стар и на каква възраст? Рисковете за един 70-годишен човек в добро здраве са по-малки, отколкото за 40-годишен човек със затлъстяване.
- Няма ли риск да отнемат причините да живее на цяло едно поколение, което биха искали да защитят?
- Остаряването означава навлизане в краткото време, разгръщане на кратко бъдеще. Всеки ден е първият ден от остатъка на живота ни, както казват англосаксонците и този остатък се стопява с времето. Напредването на възрастта означава навлизане в порядъка на сметките: всичко ни е преброено, с всеки изминал час опциите се стопяват. За много мъже и жени да пожертват пролетта и лятото означава да потъпчат сезони, които може да не се върнат никога. Скъсването на връзката между поколенията може да накара хората да умрат от мъка, да съживи скрити болести, в името на нечистата мечта да изчезне една паразитна класа, за да остави място на по-зелените.
Не всички от по-младото поколение искат да изхвърлят родителите и бабите и дядовците си извън борда. Да живееш означава винаги да живееш сред другите: невидима пъпна връв ни свързва с тях - дори ако става въпрос само да отидем за покупки и да видим човешките си братя около нас, да ги поздравим. Да можеш да прегърнеш любим човек, да видиш близките си, да повървиш в града е толкова силен фактор за подмладяване на сърцето и душата, колкото и лекарствата. Може да се помисли за вдигане на карантината за всеки отделен случай в зависимост от здравословното състояние на всеки един или при всяко излизане да се вземат мерки за най-слабите, но не може да не се вдигне карантината за всички.
- Може ли вдигането на карантината да предизвика война между поколенията?
- Намираме се в особен случай на дискриминация спрямо възрастните, на дискриминация на хората в зависимост от рождената им дата. Но тази “смърт на старите” по здравословни причини е илюзорна утеха: от изследването и производството на медицинско оборудване зависи изхода от кризата, а не от доживотното заточение на част от обществото. За да въздействат върху света, поколенията трябва да бъдат преплетени от връзки на приятелство, интерес, разговор. В тази връзка има един човек, когото тази мярка би наказала преди всичко: първата дама, която е на 67 години. Редник Брижит трябва спешно да бъде спасена!
Превод от френски: Галя Дачкова