На 22 април 1870 г. в Симбирск се ражда Владимир Улянов, който ще измине дългия път от провинциално момче, недоволно от съществуващата в царска Русия система, през университетите в Казан и Санкт Петербург, където ще приеме марксизма, ще съдейства за утвърждаването на руската революционна социалдемокрация, ще мине през заточение в Сибир, през интелектуална дейност в Западна Европа, ще създаде интернационална революционна група от остатъците от разпадналия се в сблъсъка със световната война Втори интернационал, а след като в Русия спонтанно избухва революция Улянов, вече известен като Ленин, ще приложи революционната си теория на практика във втората руска революция от 1917 г., като насочи страната към социалистически преобразования. Само този бърз преглед на дейността на Ленин в краткия му 54-годишен живот го прави важна историческа фигура.
Защо тогава толкова малко се говори за 150-годишнината от раждането му? За историците отговорът е ясен – защото тези чествания са въпрос на политика, а не на история. В родината му властите не възнамеряват да отбелязват годишнината, защото днешна Русия е основана върху възродения национализъм, докато Ленин е един от най-последователните интернационалисти и противници на Руската империя. Основната причина за мълчанието разбира се е краха на държавния социализъм от съветски тип, който след осъществената главно благодарение на неговите усилия Октомврийска революция се утвърждава първо в Русия, а после в значителна част от Източна Европа и в други държави по света. Въпросът обаче е доколко този крах се дължи на основополагащите идеи на Ленин или на еволюцията им след смъртта му. А и трябва да се уточни, че моделът се провали в Европа, но не и в Азия. А на довода, че в Азия вече не става дума за социализъм, а за държавен капитализъм, лесно може да се отговори, че всъщност в Китай и Виетнам реформите започнаха именно по модела на Лениновата Нова икономическа политика (НЕП). При това положение е напълно естествено мълчанието за Ленин в съвременната политика, в която господства неограниченият капитализъм, наречен по-благообразно неолиберализъм, и се възражда национализмът. По-важната задача на историците е да припомнят как делото на Ленин е променило света.
Ще започна с умението му да развитие марксизма с оглед на променилия се през десетилетията след смъртта на Маркс свят. Става дума за теорията на Ленин за империализма (той не е автор на термина, но го интерпретира по марксистки) в условията на глобалния конфликт – Първата световна война. Приспособяването на революционния марксизъм към тези нови условия може да се нарече и ревизия на Маркс, но всъщност е развитие на неговите идеи. А основният извод на Ленин е, че неравномерното развитие на водещите европейски държави води до конфликти между тях, но и до възможност революцията да избухне не едновременно, а първо в една държава, където противоречията са най-дълбоки и откъдето тази революция да се разпростре из цяла Европа.
Става ли така? Доказателството са двете руски революции от 1917 г. А на анализаторите, които обвиняват Ленин, че е унищожил Руската империя трябва да припомня, че през 1916 г. той казва, че революцията предстои, но едва ли ще доживее да я види, докато в началото на 1917 г. не избухва Февруарската революция. Само че тя не е дело на Ленин, а е резултат от действията именно на Руската империя. Оказва се вярна тезата му за революционния потенциал на Русия, а революцията, която слага край на Руската империя е наистина спонтанна. Унищожителите на Руската империя не са Ленин и болшевиките, а управляващите тогава.
Едва след успеха на Февруарската революция се намесва Ленин с идеята си тя да се задълбочи и да се превърне в общоевропейска, като по този начин се реализира интернационалния лозунг: Империалистическата война да се превърне в гражданска! Сиреч да се извърши прехода от война навън към революция вътре. Това е смисълът на усилията на Ленин за нова революция в Русия, които завършват с успех в края на октомври (началото на ноември по нов стил) 1917 г. Така започва може би най-големият социален експеримент на ХХ в.
С какво още трябва да помним Ленин? Според мен, на първо място с последователния му интернационализъм. Той го води към разрушаване на Руската империя, към признаване на правото на подчинените народи да се борят за независимост. Всичко това присъства в първия законодателен акт на Октомврийската революция „Декрет за мира”, подготвен от Ленин. Там за пръв път е заявено правото на нациите на самоопределение, което два месеца по-късно ще бъде повторено в 14-те точки на президента на САЩ Удроу Уилсън и по-късно ще влезе в документите на Обществото на народите и още по-късно на Организацията на обединените нации. При това според „Декрета за мира” това право се отнася не само да народите в Руската империя, а за всички потиснати народи по света, на първо място от колониалните империи. Дълготрайното въздействие на тази теза на Ленин променя изцяло картата на съвременния ни свят.
На пръв поглед тази теза на Ленин подкрепя възхода на национализма, но на практика тя не противоречи на интернационализма, сиреч на обединяването на държавите. Както показва и последвалата история на Европа, истинско обединение може да се постигне не чрез подчиняване на едни народи на други, а чрез тяхното равноправие и свободно изразената им воля. Ленин критикува лозунга за Европейски съединени щати, но не защото е интернационален, а защото не е достатъчно интернационален – за него той трябва да бъде за Световни съединени щати, а обединението трябва да се осъществи върху много по-широка социална основа.
Интернационализмът продължава да е водещ за развитието на света и днес, тъй като той е в основата на множеството глобални и регионални организации. А и защото светът се изправя пред все повече проблеми, чието решение може да се търси само с глобални усилия, а не с национални или регионални.
Несъмнено най-ярката характеристика на Ленин като деец и мислител е неговата вяра в революцията като път за обществено развитие. Той осъществява една революция, която за повечето руски и световни анализатори изглежда напълно невъзможна – Октомврийската. И то не просто като овладяване на властта, а като преодоляване на огромните вътрешни и външни препятствия, с които тя трябва да се справи. Само умението на Ленин да променя позициите си съобразно променените реалности тази революция успява да премине през всички опасности и да се утвърди през най-важните 5 години – от 1917 до 1922 г.
Все пак вярата на Ленин в общоевропейската революция не успява да се осъществи напълно. Революция избухва в Германия през ноември 1918 г., революционни събития има в България, Унгария, Австрия, Османската империя, но те обхващат само победени държави. Тази непостигната цел показва, че Ленин не е пророк, а революционер, който недооценява силата на национализма.
Най-значителният резултат от теорията на Ленин за революцията идва впоследствие. Той не е в глобалното ѝ разпространение, а в създаването на алтернатива на господстващата система на капитализма – такава роля изиграва социализмът, утвърден след Октомврийската революция. Цената на изграждането на тази алтернатива не е малка, но нима утвърждаването на капитализма има по-малка цена? Новата алтернатива е в опита за изграждане на общество, в което движещата сила не са егоизмът и стремежът към печалба, а развитието на цялата общество чрез грижата за всички негови членове. Тази цел изглежда утопична, но усилията за реализирането ѝ силно намаляват неравенствата и правят обществата много по-единни и солидарни.
Социалната алтернатива, внесена в света от социализма, става движеща сила за развитието на ХХ в. И това личи както в международните отношения, така и от появата на едно ново явление – социалната държава в развитите държави. Тя се утвърждава благодарение на конкуренцията на социалистическата социална държава или поне на нейния пропаганден образ. А потвърждение за ролята на социалистическата алтернатива виждаме и в разграждането на социалната държава, което наблюдаваме през последните десетилетия след края на Студената война, когато изчезва европейската социалистическа алтернатива.
При всички основателни критики към социалистическия път, започнал с Октомврийската революция, едва ли може да се отрече огромния му потенциал за ускорено догонващо развитие на държавите от периферията. Това е същността на идеята на Ленин за създаване в Русия на едро машинно производство и толкова експлоатираната от пропагандата пълна електрификация. Едва ли може да има съмнение, че благодарение на социалистическата индустриализация Съветският съюз е единствената държава, успяла да устои на германската светкавична война през 1941 г., защото тази битка има не само военни, а още икономически и идеологически характеристики.
Ролята на държавата при индустриализацията и изграждането на социализма е изключително голяма. Но Ленин винаги е смятал, че тази роля е временна, защото държавата е репресивна структура, затова трябва да бъде заменена от самоорганизиращото се общество. Все още сме много далеч от тази перспектива, но не мисля, че с лека ръка трябва да се отказваме от нея.
Изброих само някои от реализираните и нереализираните идеи на Ленин, които продължават да са актуални и днес. Има и други, а всички те в съвкупност му осигуряват трайно място в историята. Колкото до оценките, те могат да са най-различни, а и да се променят, особено в перспективата на отминаващото време, което отделя трайното от мимолетното.
Материалът е публикуван на 21 април 2020 г. в "Клуб 24 май"