Криза като настоящата неизбежно променя политическите идентификации и политическите разделения. През последното десетилетие с Ивайло Дичев обичайно сме били на различни позиции в рамките на демократичния политически спектър, но днес бих могъл да се присъединя към голямата част от неговите твърдения и изводи в текста „Два опасни вируса в България - готови ли сме за този момент?”
Тази нова опозиция на институционалните ограничения, които се налагат от държавите в условията на пандемията, Дичев нарича "дясна" и тя е примуществено такава доколкото произтича от възгледите на дясното либертарианство. Към нея обаче могат да бъдят причислени и доста гласове отляво, които - искрено или лицемерно - се страхуват, че докато се пазят от ковид, много хора могат да умрат от глад.
Далеч съм от мисълта, че икономическата криза, която следва рестрикциите на пандемията е маловажна или, че не заслужава приоритетно внимание.
Интересува ме по-скоро набора от идеи, ценности и притеснения, които формират това - доста разнородно - политическо движение на "либертарианската вирусология", противопоставящо се с нарастваща енергия на институционалните мерки за ограничаване на заразата и за печелене на време - както за здравната система, така и за шанса да се открият лекарства и ваксина.
За мен тези ограничителни мерки са напълно адекватни - въпреки редица неудачни решения на конкретно ново, административна неразбория и борбата за политически дивиденти. Колкото е по-слаба една икономика и административна система, толкова по-адекватни са мерките за физическо - социално дистанциране.
Първият от двата аргумента на новото опозиционно движение е "икономиката загива, докато вие пазите от илюзорна опасност малка група от хора". Повтарям - с пълна яснота за стопанските рискове на изолацията, приемам този аргумент за несъстоятелен
Първо, защото икономиката е в криза, но не е спряла - не е спирала. В България онзи ден се оказаха болни 4 шивачки от предприятие в Плевен, в което работят 1000 (!) души. Кажете ми, освен ресторантите и хотелите, част от моловете и някои магазини, какво друго е спряло да работи у нас по време на извънредното положение? Да, предприятия, които са обвързани с предоставяне на елементна база на големи европейски производства. Кризата е жестока, хората губят работата си - и каква е алтернативата?
Отмяната или неналагането на ограничителните мерки водят до ситуацията на Ухан в края на януари, Ломбардия в края на февруари и началото на март, Ню Йорк...
Какво би се случило в България, ако недай Боже ние възпроизведем подобна радикална здравна криза? Направете съответните изчисления, фиксирайте вероятния брой на жертвите, погледнете към здравната ни система - такава, до каквато я редуцирахме в продължение на десетилетия. Какъв би бил резултатът на подобна криза?
Граждански конфликт - ни повече, ни по-малко
Конфликт, заплашващ не само властта, но и самия обществен ред, конфликт, издълбаващ разделения в обществото, които ще останат и ще "кървят" десетилетия. Защо аз, а не ти... Защо той, а не баща ми... Защо софиянци, а не ние...
Да продължаваме ли примерите? Каква икономика бихме имали в подобна ситуация на масова криза, болест, смърт, липса на адекватни ресурси за спасяване на хората?
В Северна Италия почти рухна здравната система, претоварена от лавината болни хора. Нашата здравна система рухна доста по-рано - забравихте ли?
Опозиционната вълна срещу ограничителните мерки с икономически аргументи е ариегардна битка на неолибералния пазарен фундаментализъм, който в най-дълбоките си основания не признава нищо, което би могло да има по-голям приоритет от свободния пазар, имунизиран от каквато и да е външна, особено държавна намеса.
"Икономиката, глупако", бе казал навремето Бил Клинтън и тази фраза даде криле на глобалния пазарнизъм срещу всяка претенция за самоограничение на пазарния произвол, откъдето и да идва тя. Дори дилемите на живота и смъртта са категорично нелегитимни да ограничават свободата на пазара... В ущърб на самия ... пазар.
Защото разрухата на едно чумаво време, непомерната загуба на човешки капитал, психологическата травма на масово загубения живот - в семейството и обществото - биха нанесли много по-жестоки и дългосрочни поражения върху пазара и стопанството, отколкото ограниченията за придвижване в продължение на 6-8 седмици.
Вторият аргумент на новата опозиция е страхът от узурпация на властта, от установяване на диктатура. Легитимен аргумент. Демокрацията винаги е била крехка форма на организиране на политическата власт. Всеки отказ от гражданска бдителност, всяко безразличие към корупция, олигархичен произвол, злоупотреба с институционална власт влекат след себе си изпразване на демократичната система от съдържание, оставяне на демокрацията като куха черупка - фасада на една завладяна от олигархията държава. Това при нас се случи през годините без извънредно положение. Без извънредни пълномощия. Без пряка - открита употреба на репресивна власт.
Просто ни се хилеха и разпределяха под тезгяха в своя полза ресурсите на обществото в комфорта на своята практически безотчетна власт.
Извънредното положение не е удобна форма за обявяване на диктатура
Публично обявената диктатура е свързана и с публично поета отговорност. Те не обичат да поемат отговорност. Предпочитат да властват зад фасадата на безпомощната държава и да си делят парсата, но не желаят да поемат отговорността на една открита диктатура. Е, ако им се наложи, ще направят решителна крачка към изваждане на "сопата". Но не в условията на извънредно положение.
Защото сега всички ние гледаме много по-внимателно кое и как се прави - какво и между кого се случват актовете на властта. Парадоксално, извънредното положение би могло да ограничава актовете на произвол - въпреки демонстративния нихилизъм към правата на определени институции. Хората са напрегнати и изнервени. Те не са в състояние да изтърпят послушно един открит диктат, който не е мотивиран от краткосрочни и необорими аргументи за извънредно упражнена държавна власт.
Дори руският архиреакционер Ал. Дугин призна, че тази ситуация е неблагоприятна за учредяване на диктатура "отгоре". Хаосът - твърди той - ще подбутне хората да се спасяват на малки общности, чрез издигане на диктатори с "твърда ръка" отдолу. Ние хаос ли искаме да допуснем? Или искаме да предотвратим хаоса, породен от непоносима безпомощност и гняв ако се развихри заразата? За анархо-либерализма (другото определение на пазарния фундаментализъм) държавата е библейско по мащаби зло.
И най-демократично мислещите анархо-либерали биха се доверили много по-лесно на "невидимата ръка" на самодостатъчния пазар, отколкото и на най-прозрачното политическо - властово действие: на институциите, на гражданското общество, на обществените (некомерсиалните) медии.
Да ограничим пазара с аргументи от втори и трети порядък - здраве, оцеляване, спасяване от смърт, опазване на природата, намаляване на социалната поляризация между бедност и богатство - това за анархолибералния/либертарианския мироглед е нелегитимно, ако не е напълно кощунствено.
Затова ще се носи вода от най-далечни кладенци, ще се рекламира "стадния имунитет" на Швеция, ще се привеждат статистики за смъртни случаи, близки до нулата - само с една единствена цел: оставете ни да живеем или да умрем щастливо на пазара! Махнете пипалата на непоносимия октопод - държавата. Не е важно с каква цел тя е тръгнала да ни ограничава. Пазарът не може да се ограничава. Той е свободен - за да сме свободни и ние.
Времената на изпитание ще отминат и историческата дистанция ще даде възможност за ясна оценка на това какви ценности, идеи и институционални решения са се оказали най-подходящи за спасяване на обществата ни от вируса.
Свободният пазар никога не е бил решение на трудните дилеми
в условия на криза. Нито по времето на Новия курс на Рузвелт, нито по време на коя и да е голяма война, нито в която и да е друга разтърсваща обществото криза.
През 2009 г. корпоративните елити не се наредиха на опашка пред "свободния пазар", а пред държавните институции, отпускащи bail-outs. Пазарът създава богатството на народите.
Но обществото, организирано като разумна сила чрез публичната власт и гражданския ѝ противовес взима разумните и трудни решения - особено в условия на криза. Това е пътят и днес. Какво друго да предположим като възможно?
Автор: Огнян Минчев