"Това е тежко психическо състояние. Има болест, тя се казва масова страхова невроза, на места психоза... Невроза е, докато разбираш, че нещо не ти е наред, психоза е, когато престанеш да разбираш. Невротикът разбира, че му е кофти, а психотикът мисли, че така е. Бая народ мина от невроза в психоза, мен, ако ме питате. Те причиниха огромно масово психо-травматично състояние на нацията, на Европа, на света.
Каквото и да правим, ако ние сме сто души, така да го кажем и умира 1%, 1 ще умре...Ако се съсредоточим върху този факт и всеки ден това показваме, как ги погребват, как има опашка за гробове...всеки ден ни казват камиони, яко ще се мре. Един, мен ако питате, абсолютно безотговорен човек стоеше пред нацията, генерал и всеки ден ни плашеше и плашеше, и плашеше и изпитваше известно удоволствие да ни плаши.
Какво прави Борисов в тази криза? Той следеше два параметъра и в двата се притискаше, той се притискаше към психотичното състояние на народа си, както го чувства, той между другото чувства народа си много по-добре от нас с Вас и по-добре от социолозите...Притискаше се до неговия страх и след като отслабва, отслабваше неговия страх, но по никакъв начин не правеше нещо особено. И второто, което правеше, следваше Германия и Европа. Той не проведе собствена политика, той проведе политика на повишаване на доверието между хората и ръководството. Това и стана...има един милион души, които го харесват в България, но станаха 2-3. По този начин успя да създаде чувство на хората за защитеност.
Класическата власт преди потребителя да се появи...на дядо ми, на баща ми...тя е страшна...те живеят в затворени среди - фабрика, завод, болница, лудница, семейство...там те вкарват и те въртят...Там властта е много страшна противостояща сила. Теб ти се пие лимонада, но тя те пуска да маршируваш. И ти маршируваш до откат. По едно време малко ти дава да пиеш лимонада, колкото да не се разбунтуваш и пак те връща да маршируваш. Не тази власт е сега...Те не могат да ни накарат да живеем като затворени във фабриката или в болницата, не могат и да искат. Затова техните проблеми са съвсем други. Тя е с непрекъснато стимулиране и плашене. Само страхове и стимули.
Първичен беше масовият страх, вторичен беше и тук е най-лошото, което имам да ви кажа, когато настъпи масов страх, властта престава да е авторитет.
Тя прави да мислиш през цялото време за края и ако мислиш през цялото време за края разбира се, че ще психясаш. И в степента, в която психясваш, може да те владее.
Един мой колега жрец-социолог каза 150 000 трупа, ако вие утре разрешите не знам си какво...значи няма 150 души, това е хиляда пъти грешка...това е огромна грешка.
Досега най-позорящото изказване на човек, участващ в политиката беше „Мръзнехме на площадите“, все едно е правел някаква гигантска услуга на някого, а сега е „Треперехме вкъщи“. Като някаква голяма доблест. Той иска да се оправдае, той иска да излезе с достойнство от ситуацията. Има няколко начина, най-простият е да кажеш „Всъщност беше много лошо.“
Комични са цифрите на тема жертви, абсурдни са. Към всичко това се добавя факта, че май патоанатомите въобще твърдят, че няма такива. Ако и това се окаже, ще стане вече тежка комедия.
Един мой приятел, шеф на руския Галъп каза: „Слушай, като чуя думата криза ме е срам от дядо ми и от баща ми.“ Действително, ако той е в криза в момента, какво да кажат баща му и дядо му, съответно участвали единият във Втората световна война, другият в Първата световна война."
Вижте какво още каза в разговора Андрей Райчев в "Студио Хъ" на 25.05.2020 г. за подхранването на масова психоза, за триковете за лесно управление, за управляването на потребители, паралел между властта сега и преди, за властта на съвременните "жреци":