Тръмп каза в началото “Когато започне плячкосването, започва стрелбата”. Всъщност това е исторически цитат. Тази реплика бе изречена от шефа на полицията в Маями Уолтър Хедли в отговор на расовите бунтове. По онова време тя беше расистка, защото силите на реда все още се бореха сурово срещу даването на граждански права на чернокожите американци. Наистина именно тази реплика създаде проблем. Той не се върна към нея, което може да се разглежда като провокация. Ако има хора, които рушат и той изпрати армията, това няма да шокира никого. В един момент ще трябва да се възстанови редът. Проблемът не е в разполагането на армията, а в това, че каза, че ще стреля по тълпата. Защото тълпата е неговият народ, който той би трябвало да защитава.
Жан-Ерик Брана е доцент в Университета Париж II Пантеон-Асас и изследовател в центъра “Тукидид и Института за международни и стратегически изследвания (IRIS). Миналата година издаде книгата “Джо Байдън: Третият мандат на Барак Обама”
- В четвъртък вечер Илон Мъск си партнира с НАСА, за да позволи на Америка да си върне независимостта в пилотираните полети в Космоса, а в същото време улицата се надигна, за да раздаде “правосъдие” заради Джордж Флойд, чернокожият американец, убит по време на арест. Върнахме ли се в Америка през 60-те години?
- Ако погледнем какво се случва днес, приликата е изключителна. Това космическо завладяване е американската мечта да отидеш по-високо, по-силно, по-далеч. През 1968 г., както и тази седмица, станахме свидетели на технологичния триумф на САЩ. А редом с това съществува едно общество, което не се възползва от тази американска мечта и именно би искало да бъде част от нея. Мисля, че, да, върнахме се 50 години назад.
- Чернокожото население изглежда бе засегнато по-тежко от коронавируса, докато то представлява едва 13 процента от населението на САЩ, което подчертава някои социални различия…
- Очевидно карантината оказа влияние. Афроамериканската общност е по-крехка от останалата част от обществото. Тя е по-бедна, винаги е имала проблеми с достъпа до заетост, култура, образование, здравеопазване… Има много повече престъпност. Но чернокожите американци смятат, че правосъдието е по-строго към тях, отколкото към белите. Всичко това се изостри по време на здравната криза. Смъртта на Джордж Флойд се преживява като още една несправедливост. И преди всичко, тя се случи в момент, в който им обещават “следващ свят”.
- Може ли да се говори за конкретизация на “културната война”, ако използваме думите на журналиста Род Дреер? Според него от 60-те г. на ХХ век университетската и медийна левица проповядва идеята, че чернокожите са потиснати и гневът им е основателен…
- Споделям го, без да се присъединявам към него. Това не е напълно невярно. Ще поясня: 60-те г. на ХХ век бяха белязани от раждането на “прогресизма”, т.е. искаха да променят обществото. Неминуемо промяната на обществото включва подобряване за някои, което неизбежно се извършва за сметка на други. Искането на подобрение беше много силно при всички малцинства като цяло: хомосексуалистите, чернокожите американци, испаноезичните и т.н. Чрез ефекта на скачените съдове този, който патеше най-много, беше белият мъж, който от години непрекъснато губи власт. Той не казва нищо, защото в градските среди това се случи съвсем естествено. Но в провинцията той е притиснат. Всъщност това почти не се е променило. Когато отидете в центъра на Съединените щати или в селска среда, можете да видите, че старата Америка все още е там, което прави контраста с градовете още по-значителен. Когато Доналд Тръмп се появи, имаше нещо като реванш, защото хората от провинцията гласуваха за него, за да им върне правата, които бяха загубили.
В Съединените щати например, за да влезеш в университет, човекът, който пресява кандидатите, има избор между две сходни досиета, но той изпраща цветнокожия. Това се нарича “положителна дискриминация” и е обратен расизъм. В действителност дебатът е предубеден, защото е много трудно да дадеш оценка. Трябва обществото да напредне и именно това е трудното в този дебат. През 2016 г. Доналд Тръмп в някакъв смисъл беше отдушник на населението в селските райони. Той ги чу и им обеща да възстанови Америка, която познаваха. Донякъде това е смисълът на Make America great again; “Ще ви върна обратно”.
- С провокативните си туитове и решението си да смята ултралевите групировки за терористични организации Доналд Тръмп предизвиква по-голямо разцепление от всякога. Играе ли за преизбирането си през ноември?
- Тръмп се опитва да играе опасна игра. И тук пак се връщаме към 60-те години. 60-те години бяха на първо място борба срещу войната във Виетнам, младите срещу старите, либерализмът срещу консерватизмът. Избраниците по онова време, Уолъс и Никсън, също разцепваха. Но това беше тяхната стратегия: целта им беше консерваторите, онези, които могат да се нарекат “добри хора”, да се нахвърлят на другите. Тръмп иска да използва същата рецепта, затова разцепва. Казва си, че ако на улицата е толкова зле, онези, които не са там, ще гласуват за него. Проблемът обаче е, че тези, които са на улицата, не са дългокосите от 68-а, а младото общество. Те искат повече щедрост, споделяне, включване. Част от тези демонстранти имат вкус към 1968 г., но Революцията по-малко. Няма я идеята да чупят, за да строят отново. Университетите няма да се разбунтуват и да се пресъздават. Неминуемо ще има последствия върху президентските избори. 8 процента от афроамериканската общност гласува за Тръмп през 2016 г., но сега се сплотява срещу него.
- Министерството на отбраната нареди в събота на армията да се готви за разполагането на части на военната полиция, което не е правено от бунтовете в Лос Анджелис през 1992 г. заради Родни Кинг. Има ли опасност от ескалация?
- Той каза в началото “Когато започне плячкосването, започва стрелбата”. Всъщност това е исторически цитат. Тази реплика бе изречена от шефа на полицията в Маями Уолтър Хедли в отговор на расовите бунтове. По онова време тя беше расистка, защото силите на реда все още се бореха сурово срещу даването на граждански права на чернокожите американци.
Наистина именно тази реплика създаде проблем. Той не се върна към нея, което може да се разглежда като провокация. Ако има хора, които рушат и той изпрати армията, това няма да шокира никого. В един момент ще трябва да се възстанови редът. Проблемът не е в разполагането на армията, а в това, че каза, че ще стреля по тълпата. Защото тълпата е неговият народ, който той би трябвало да защитава.