Държавата се тресе. От скандали във властта. В мрежата ври и кипи: Васил Божков иска да оглави нов политически проект. Обещава да разкара сегашната власт и да наложи справедливи правила. Аргументи и контрааргументи валят от всички страни.
Русия, 1938 г. Пред съда е изправен обвиняемият Хенрих Григориевич Ягода, народен комисар (министър) на вътрешните работи на СССР. Главен обвинител е Андрей Януариевич Вишински.
Вишински в залата: Кажете, предателю и изменник Ягода, наистина ли през цялата ви гнусна и предателска дейност не изпитахте поне веднъж съжаление или мъничко покаяние? И дори сега, когато отговаряте пред пролетарския съд не изпитвате ли поне малко съжаление за извършените от вас престъпления?
Ягода: Да, съжалявам. Наистина съжалявам… - отвръща тихо Ягода.
Вишински: Внимание, другари съдии! Престъпникът Ягода казва, че съжалява?! Кажете по-високо, престъпнико, за какво съжалявате?
Ягода високо: Много съжалявам…, че не ви избих всичките, когато имах възможност!
Поучителна история. Особено в сегашната българска ситуация, когато хора, управляващи и правещи бизнес в една и съща среда, поддържана години наред от тях, са се оказали в схватка за оцеляване. Историята показва също, че всяка ситуация, изглеждаща сигурна и вечна, може да се преобърне за часове и дни. Тогава силни властници се превръщат в плячка на своите, после своите стават плячка за следващите… Ягода е разстрелян от своите подчинени. Обвинителят Вишински е отровен със сутрешното кафе в съветската дипломатическа мисия в ООН в Ню Йорк. У нас днес тази работа върши прокуратурата и няма разстрели, защото сме в ЕС и ще направи лошо впечатление. Не че там много се интересуват, но моделът е „лайното да е в целофан“…
Васил Божков фокусира общественото внимание от седмици. Разкритията направени от него за срещи с финансовия министър Владислав Горанов, за рекета на властта срещу него, за давани милиони под формата на „такса“ спокойствие и пр. предизвикаха разнопосочни емоции. Властниците се опитват да неглижират изявите му във Фейсбук с клишето „не коментираме обвиняем“. Опозицията в лицето на БСП предлага да се извърши проверка от парламетарна комисия. Съответно ГЕРБ пришива на мига „червените“ и президента към Божков.
Никой обаче не задава въпроса: Обвиняем от кого? От прокуратурта, която служи на обществения интерес или от прокуратурата на Пеевски? От прокуртурата с унизително ниско обществено доверие? От главен прокурор, избран от ВСС, попълнен на квотен принцип от политическите сили в парламента? От правосъдна система в най-корумпираната държава в ЕС, която е под мониторинг години наред? Каква е легитимността на тези институции? Каква е легитимността на държава, чието управление се е сраснало с мафиотския кръг #Кой? В която всеки ден избухват скандали, за една десета от които във всяка цивилизована страна правителства се сгромолясват? В която властта създава държавна петролна компания без икономическа обосновка и с една единствена идея: да се откраднат стотици милиони? В която един депутат от ДПС владее контрола върху прокуратура, Специализиран съд и обвинение, медии, унищожава банки, притиска и използва други като свои, присвоява фирми и предприятия с помощта на цели институции, купува гласове, депутати и министри както се купува стока? В която криещият се в бункери и ограден с пазванти на държавна заплата почетеннякойси си пие уискито и между занимавката с две кифли купува втория ТЕЦ в страната на цената на 20-годишен Опел?! Държава, в която институции защитават съмнителен строеж на морето в противовес на всяка логика и обществения интерес? В която да си необразован примитив, лъжец и корумпиран е условие за кариера във властта?
Това ли наричате легитимност? Това е вашата легитимност, във вашата държава. В нормалния свят това е престъпност и мафия. Не ви харесва истината, защото хората я осъзнаха и се отвращават.
Власт срещу народ.
Власт – срещу истината.
Власт на всяка цена.
Божков може да е всякакъв, но това трябва да го кажат наистина легитимни институции. В момента той клати управлението и върши работата на т.нар. опозиция. Паникьосани, членове на кабинета правят гаф след гаф. Страхът води след себе си агресивност, за да се удържи властта.
Протести разтърсват десетки държави в света. Хиляди граждани са на улицата и се сражават с полицията, както някога френските комунари на барикадите в Париж. Защото управлението в техните страни допуска грешки и се отклонява от обществения договор. И не се оплакват, че са ги ударили с палки, че ги обгазяват и стрелят с гумени куршуми. Бият се. За правата си, за свободата си, за бъдещето си.
Българите са пред телевизора. Пият ракия и бира и се почесват: Дали Череп ще свали правителството до петък, мааму деъбъ, или шъ чакаме още… Пресмятат му и милионите, цъкат и се чудят как е живота в Абу Даби. Хихикат какво ще стане ако Божков и Пеевски се засекат в Дубай. По-любопитните се чудят колко от акциите на фирми на Домусчиев е придобил Пеевски и дали ще командва след някой ден в бТВ, както в Нова тв и останалите медии?… Ей такива питанки занимават болшинството българи. На тях разчита властта за своето величие и векуване. И ненавижда онези, които се възмущават от мафиотизирането на управленския модел. Те може да са малцинство, но са процента, който твори икономиката и все пак осигурява някакво движение напред. И тъкмо този процент българи не са съгласни страната им да е последна по всички показатели, формиращи стандарта на живот. Не искат нацията да се топи, милиони да се спасяват другаде, а родителите им да тънат в мизерия и да чакат Великденски и Коледни подаяния.
Божков може да е крив, грешен, с лоша биография и лош характер, но предизвика дискусия. Такава, каквато в българското общество не е имало отдавна. Разкритията му позволиха на много хора да прогледнат каква гнусотия представлява задкулисието.
Освен това бандит може да се противопостави успешно на друг бандит, когато държавата е в плен на мафията. Това не ви ли мина през ума?
Нещата винаги са били в ръцете на гражданите. Те позволиха да ни управляват хора, които сега псуват. Излезте, протестирайте, излейте своя гняв, щом не ви харесва. Не чакайте Божков да я свърши. Поставете своите условия. А ако ви нападнат подчинените на авера на мафиота Мето Илиенски – Младен Маринов, попитайте ги кого защитават. Ако не ви чуят – сбийте се. Водете със себе си порасналите си деца, приятелите и съседите.
Корумпираните крадци във властта ще се скрият в миша дупка, защото са адски страхливци. Тогава можете спокойно да отсъждате кой да управлява страната и вашите пари.
Важното е да водим този разговор. Да не чакаме Божков или някой друг като освободител на Орлов мост с хляб и сол. Поне веднъж да опровергаем Станислав Стратиев, че сме най-освобождаваният народ в историята. Дано да можем. Иначе ни чака лошо. Чакат ни Пеевски и Доган с техните харпии във властта. До живот.