Пиша тези редове с ясното съзнание, че Гешев ще подаде оставка. Моментът, в който загуби подкрепата на покровителите си, ще бъде преломен. А той ще я загуби, защото на самите покровители ще им се наложи да се спасяват. Този ден не е толкова далече, а Гешев е всичко друго, но не и боец.
И проблемът не е в личността на Гешев. Проблемът е системен. Какво от това, че Гешев ще подаде оставка, ако не се смени Висшият съдебен съвет. Нали същият този Висш съдебен съвет ще монтира нов посочен послушко, така както монтира Гешев. Препълнен с кадри, зависими от ДПС, този ВСС не може да роди друго, освен някоя подобна „Радост”.
Впрочем Гешев наистина е радост. Радост не само за тези, които го монтираха там и днес неуморно му поставят задачи, които той с антуража си, в който влиза и главният секретар на МВР, вулгарно изпълнява. Гешев е радост за истинските юристи, които от години говорят за необходимостта от конституционна реформа, която последните десет години Борисов отлага под натиска на ДПС с оглед потребностите на партийната олигархия и личността на поне последните двама главни прокурори. Несъвършенствата на Конституцията, които властта на главния прокурор чрез Гешев разкри, са толкова големи, че свикването на ново Велико Народно събрание става неотложна задача на политиците, или поне на онази част от тях, които обладават някакво чувство на национална отговорност. В нито една страна от ЕС, та дори и в Руската федерация няма фигура, която дори да наподобява по власт фигурата на главния прокурор у нас. Има сходни наименования, но нищо общо като съдържание на институцията и властта, вложена в нея. Отенък на най-тежкия съветски модел, фигурата на главния прокурор е прокарана в новата ни Конституция от най-бетонираните комунистически глави. Вероятно обаче и те не са предполагали дори какво точно създават. Защото никога никой от тях не беше влизал в съдебна зала и не се беше занимавал с правоприлагане.
Какъв е смисълът да премахнеш чл.1 от Конституцията за ръководната роля на партията, ако практически в чл. 126 и 127 от Конституцията и чрез приемането и измененията в редица закони – Закон за съдебната власт, НПК и пр. ще дадеш възможност главния прокурор да определя коя партия ще управлява.
Поведението на Гешев има своето чисто психологическо обяснение - по времето на късния соц този човек влиза в ДС, за да се изучи за офицер, който може да задържа всички, да подслушва всекиго, да громи когото пожелае чрез глава първа от НК. Стига само ръководната сила да пожелае това.
През 1990 г. факултетът на ДС на школата в Симеоново е закрит. Силата изчезва, а с нея и мечтаните възможности за размахване на червената карта
Копнежите обаче остават и прерастват в тежък комплекс. По тази причина трябва да признаем, че който е избрал Гешев за този пост, е бил умен. Неграмотност, съчетана с тежък комплекс, винаги ражда чудовищност. И не школата в Симеоново е виновна за това. А изобщо предвидената фигура на главния прокурор. Институцията и нейната овластеност ражда Франкенщайн, не учебното заведение - нито Филчев, нито Машева са възпитаници на Симеоново. Дълбокото им учудване, че все още има хора на свобода, идва не от това къде са завършили, а от безумното желание да налагат властта си. Желание, което, за съжаление, през годините придобиваше все по-широка законова опора.
Ето защо прокуратурата трябва да бъде извадена от съдебната система, фигурата на главния прокурор заличена, а прокурорите по преобладаващия европейски образец да бъдат към съответен съд (съдебен район), като независими (напълно децентрализирани) представители на държавното обвинение.
Идеята на правото е, че може да се наложи само предварително предвидено наказание, по строго определен за това ред. Да, всеки може да бъде екзекутиран, но само ако преди това е надлежно осъден.
Гешев изкривява точно тази идея. Цацаров не смееше да прави това. По тази причина Гешев е особено опасен. И то не за отделния индивид, срещу когото насочва злобата си (действията му са израз точно на лична злоба) –негова или на неговите господари. А за обществото.
Този човек има вид на селски кръчмар. Такива са и действията му - основани на принципа: ако мине. Надписваш сметката и… ако мине. Обвинение по глава първа от НК - ако мине… Не минава, но какво от това - обвиняемият осъжда прокуратурата - тоест плащаме всички ние. Няма заведен нито един регресен иск от страна на държавата срещу виновното длъжностно лице. Може би все пак ще се намери министър на финансите, който да упражни това право на регрес. А и прокурор, който да пита Горанов защо не го е направил досега…
Вината трябва да се търси и в Института по психология на МВР, който уж извършва психологически подбор на кадрите, кандидатстващи в школата в Симеоново. Може би трябва да се потърсят и обявят резултатите от изследването с тестовете на Кук и Айзенк за Иван Гешев. А може да са търсели точно подобен род хора. Знае ли човек?!
Правото е преди всичко хуманност. То идва да измести диващината, да я забрани, да не я допусне, да я елиминира, да я предотвратява винаги, когато тя може да се появи и прояви. В това е смисълът му. Както вече казахме, то има за цел по обоснован и хуманен начин да наложи предвидено и справедливо наказание. Право, сътворявано от хора като Данаил Кирилов, няма как да постига тези цели.
Правото не е пинг-понг. То изключва априорно възможността за приумици - като тази да пускаш и задържаш в ареста „на почивки” отделни лица - днес пускаш Бобоков, утре го задържаш. Днес прекратяваш делото на Арабаджиева, утре го възобновяваш и я връщаш в ареста. Това може да продължава така до безкрай. И няма да е право, но какво значение има дали е право или не, ако няма кой да ти потърси отговорност.
Действията на Гешев в „громенето” на определени лица и на създадения тил в лицето на Специализираните съд и прокуратура са на ръба на закона и дълбоко неморални, колкото и да твърдят, че са в кръга на правомощията им по закон. Или почти в този кръг. Привидната законност на последните упоменати институции е бетонирана и от решение на КС. И ако можем да виним политизирания законодател в юридическа неграмотност, в партийна партизанщина, то какво да кажем за решението на премъдрите конституционалисти, които провидяха конституционна възможност в създаването на тези извънредни репресивни съдебни органи със спорна ефективност и смисъл от създаването им.
Не си личи обаче да сме се поучили от грешките си. Опозиционната уж БСП с лекота продаде кадрите си, които трябваше да излъчи във ВСС - няма друго обяснение за присъствието там на именно нейните представители от парламентарната квота. Хора с изключително спорен и в професионален, и в морален план репутация. Притурете към тях човека с евтиния апартамент в Латинския квартал на Париж, неясно за какво борещия се Магдалинчев и патриота Йордан Стоев и картината става пълна.
Колкото до Лозан Панов - него просто го няма. Не по друга причина, а защото никога не го е имало… Поне като реален борец срещу нещо.
Отмъщението на закона винаги е жестоко - това, което днес си приел в закон като бухалка срещу политическия си опонент, утре неминуемо се обръща срещу теб.
Трябва ти само и едно име. Като Иван Гешев!
Тук се танцува… От радост.
Автор: адв. Георги Димитров
Източник: "Гласове"