Задкулисието в България очевидно е готово да си търси друга политическа фасада. Дори и тя никога повече да не е толкова издръжлива и омайна като сегашната. А самият Борисов? Какъв е планът му?
Коментар от Веселин Стойнев:
И на Националната конференция на ГЕРБ, пардон - седянка на припек, видяхме един умърлушен и посредствен Бойко Борисов, какъвто е вече от близо месец насам. Пак върти все същата плоча - магистрали, стабилност, растеж, но без оня биткаджийски фалцет на политик и изборджия от преди. Защото тъкмо като политик с нюх за печеливша изненада при криза той добре знае, че вече нито може да е Фидел Кастро като оратор, нито Гари Каспаров като гросмайстор. Пред него се е надигнала протестна вълна, която го поваля към дъното.
Два варианта
Въпрос на тактически умения и късмет е дали ще си напълни устата с пясък до задушаване или ще съумее да изпълзи по корем на брега и да се шмугне в шубрака. Знае, че ерата „Борисов“ е приключила. И че остава единствено битката за оцеляване и за ограничаване на щетите. Една доста посредствена, неинтересна за него и с никаква добавена стойност за партията му битка.
Ако си тръгне веднага, съратниците му ще кажат: предаде се без бой. Ако протака, може да изпусне момента за оттегляне и да бъде пленен в боя. Избра средния вариант - стратегическо отстъпление. Каза на партията си: ще си ходя, но ние оставаме до края на мандата; ще ви кажа кога ще си ходя, но свиквайте отсега с това; и се гответе за сериозна отбрана, пък после, ако е рекъл Началникът, може да минем и в контранастъпление. Каза го като военачалник, който хич не си вярва, но нали трябва все нещо да предприеме.
Вариантът за кабинет на ГЕРБ и „Патриотите" без Борисов е нещо като Живковия полупроводник, който може да даде на късо с още по-тежки последици - вторият кабинет на ГЕРБ и "Патриотите" да си отиде преди края на мандата. Защото апетитът на един мащабен протест идва с яденето - падна Бойко, та няма да падне негов ерзац. Още повече, че един такъв кабинет ще има още по-ниска легитимност и от сегашния. Независимо дали начело е Томислав Дончев или един почти служебен Бойков премиер като Деница Сачева.
Борисов обича да държи всички опции отворени и дори когато затвори някоя, да се обърне на 180 градуса и пак да я отвори. Сега държи отворена втора опция за оставка: не се плашел от служебен кабинет на президента Радев - тоест, може и да подаде оставка и да тръгне на предсрочни избори. Още повече, че „Алфа Рисърч“ отрежда на ГЕРБ отново да е първа сила. А и ако изборите са преди края на годината, Борисов може да понапомпа гумите, докато „Демократична България“ и „Има такъв народ“ още не са набрали сила.
И титаните си имат богове
И двата варианта за оставка на Борисов - директна с предсрочни избори или отложена с втори кабинет на ГЕРБ и редовни избори, залагат на неговата лична реинкарнация. Просто няма друг начин за съживяване на една лидерско-популистко-клиентелистка партия, освен нейният Атлас да изправи рамене и сам да я вдигне от прахта. И титаните обаче си имат богове. Дори чекмеджето с пачките и каруцата с псувните биха били преодолими, но, уви, Ставката на върховното главно командване в хотел „Берлин" и в Сарая вече пожертва военачалника. Ако Ставката първо беше подала оставката на Иван Гешев, генерал Борисов дори щеше да има картбланш да се бори за следващ мандат. Но за задкулисието най-ценното оръжие очевидно е прокуратурата и затова то е готово да си търси друга политическа фасада. Дори и тя никога повече да не е така издръжлива и омайна като сегашната.