На 19 август от инициативата „Спаси София” сигнализираха относно обществена поръчка за улично осветление на стойност 88 милиона лева. „88 милиона лева за 2 години - толкова ще ни струва поддръжката на осветлението в София, ако току-що пуснатата обществена поръчка приключи с договор. Това е близо 5 пъти повече, отколкото плащаме за тази дейност в момента”, написа общинският съветник и член на инициативата „Спаси София” Борис Бонев във Facebook.
По-късно от Столичната община чрез изявление на заместник-кмета на София по направление “Транспорт и градска мобилност" Кристиан Кръстев заяви, че сумата от 88 милиона лева ще покрие разходите за уличното осветление в София за четири, а не за две години. Сумата ще бъде още за поддръжка, основен ремонт и изграждане на улично осветление на територията на София.
„След направена допълнителна консултация по ЗОП се налага да направим следното уточнение - прогнозната цена от 88 млн. лв включва и удължението от 2 години, което не променя факта, че увеличението е повече от 2 пъти спрямо сегашния период, а критериите за качество и санкциите са занижени в новия договор”, написаха като отговор от „Спаси София” във Facebook страницата си.
Свързахме се с Борис Бонев за коментар върху тази обществена поръчка. Какво каза той за ФАКТИ четете в следващите редове:
- Г-н Бонев, бихте ли дефинирали какъв е проблемът с обществената поръчка след изнасянето на данни от Столичната община?
- Аз работя с факти. Фактите са, че има обществена поръчка с прогнозна стойност 88 милиона лева с ДДС. Тя касае обслужването на осветлението на София за 2 + 2 години, общо 4 години. За сравнение – за предишния четиригодишен период сме платили 38 милиона лева. Имаме увеличение от 50 милиона лева за тази дейност, повече от 2,3 пъти увеличение. Големият проблем е, че това е направено без какъвто и да е било план от какво има нужда София от гледна точка на осветлението, къде София има нужда от повече осветление, къде София има нужда от повече инвестиции. В поръчката са записани и по-ниски условия и изисквания към самите фирми изпълнителки.
Глобите са много по-ниски от тези в предишния договор, изискванията за качество на услугата са по-ниски, изискванията за гарантиране на процент лампи, които да светят също са по-ниски. За сравнение - в предишния договор (от 2015 до 2019 година) след втората година от момента, в който е започнал да тече договорът фирмите са били задължени 100% от лампите в София да светят. В момента по новия договор говорим за 97%.
Тук не става въпрос дали 100% е изпълнимо по принцип или не, но тази промяна идва да покаже, че общината очевидно сама не желае да осъществява контролната си дейност, тъй като нека да сме наясно – очевидно е, че 100% от лампите не работеха в София по време на предишния договор. Възниква въпросът къде е общината със своите контролни функции, за да контролира тези фирми. Очевидно липсва.
- От Столичната община казаха, че част от тези пари ще бъдат за инвестиции. В самата поръчка разписано ли е в какво точно ще се инвестира?
- Още нещата са доста бегли. Важно е да се каже, че София в тази поръчка, както в предишната поръчка, е разделена на 4 зони. Всяка зона обхваща няколко квартала. Най-голямото доказателство, че тук говорим за една поръчка, направена абсолютно без план и без анализ на нуждите на София е фактът, че прогнозната стойност за всяка една от четирите зони е абсолютно една и съща, до стотинка. На всеки човек е ясно, че няма как да сравняваме нуждите от осветление на район "Средец" в центъра на София и например район "Панчарево” или "Младост" с "Кремиковци". За всяка една от зоните обаче парите са абсолютно една и съща сума.
За мен това е най-големият проблем. Ако имаше анализ, който ясно и недвусмислено показва, че София има нужда не от 88, а дори от 188 милиона лева, но след това ще имаме перфектно осветление, работещо по-най-високите световни критерии и имаше гаранция, че София нямаше повече да има проблем с осветлението, тогава щях да кажа: „Добре, има анализ, има доказателствена част, има план какво се иска и се знае къде искаме да стигнем с тези пари”. Това, което има в момента е просто едни 88 милиона лева, които Столичната община е готова да даде на поредните фирми, нищо чудно и близки до властта, както е в почти всяка една особено голяма обществена поръчка.
Затова моето искане е тази поръчка да бъде спряна незабавно, да бъде сформирана работна група с общински съветници от всички политически сили и експерти като на тази работна група да бъдат дефинирани целите на процеса по осигуряване на осветление в София – какво искаме да постигнем, къде искаме да го постигнем и на база на тези ясни критерии да бъде пусната нова обществена поръчка, която да бъде прозрачна и да сме наясно какво ще получим, когато платим тази огромна сума на съответната фирма.
- В сравнение с други европейски столици този бюджет от 88 милиона на какво ниво е?
- Много зависи от града и от мащаба, но 88 милиона за осветление са много пари. Разбира се, ние трябва да сме наясно откъде тръгваме. София има сериозни проблеми с осветлението не само по отношение на неговото качество и наличие въобще, но относно нещо, което за повечето хора може да е напълно тривиално – естетиката.
Не мога да приема, че е нормално на булевард „Цар Освободител” - най-знаковия софийски булевард, осветлението да бъде от едни поцинковани, грозни лампи при положение, че във всяко едно село в Унгария или Франция, или Германия, или Сърбия дори лампите са по-естетически издържани отколкото тези в София. Да не говорим за кабелите между тях – дори не се направи подземно свързване.
Голямата разлика между София и на практика почти всяка една друга европейска столица е и фактът, че и осветлението в София е приватизирано изцяло. Тоест дадено е на частни фирми да се занимават с една типично общинска дейност.
Ние сме правили сравнение - в Западна Европа е ясно, че всичко е общинско, но правили сме сравнение с Балканите и Централна Европа. Будапеща, Белград, Букурещ, Скопие, Варшава – навсякъде дейности като снегопочистване, ремонти на улици, осветление, поддръжка на озеленяване, всичко това се прави от общински фирми. Причината е проста – по този начин може да се гарантира, че има повече контрол.
Когато предприятието е общинско и има проблем, много по-лесно се търси отговорност. Кметът директно може да иска оставката на съответния директор, протест може да повлияе, докато при договор с частни фирма, чакаме да изтече договорът. По-важното обаче е, че София има нужда от много повече пари за инвестиции. Всяка една частна фирма - и в това няма нищо лошо, разбира се, работи за печалба.
Общинско предприятие може да не работи за печалба. Дори да предположим, че всички частни фирми, които работят в София работят с 1% печалба от 10% - на всички ни е ясно, че е много по-висок процент, но дори и да бяха само общо 10% печалба, само от осветлението щяхме да спестим близо 9 милиона лева за 4 години. От боклука – 40 милиона лева. Излиза, че София дава милиони на фирми, които дори не са символ на честна конкуренция, а са все собственост на хора с прякори, които са близки до властта вместо тези пари да остават в общинското предприятие и да бъдат инвестирани.
Само от тези 10%, които ще дадем за осветлението – пак казвам, 10% е много занижено, но само с тях можеха да се направят 5 улици в „Манастирски ливади”. Аз не казвам, че общинското управление е по-добро, но в ситуация, в която частните фирми, които печелят обществени поръчки са недобросъвестни, а общинското управление е лошо, пак по-доброто от двете много лоши неща е общинско управление, защото поне в случай на проблем може да се предизвика промяна. В частната фирма – „съжалявам, има договор, ръцете ни са вързани”.
- Чисто теоретично – какви са разликите между общинска и частна фирма?
- Едно общинско предприятие не е търговско дружество. То може да изпълнява комунални дейности и не генерира печалба.
- Това ли е най-добрият вариант – общинско дружество?
- В момента общината не подписва договори, които са в полза на общинския интерес, а само и единствено договори, които са в полза на частния интерес. Фирмите, които имат капацитета да отговорят на изискванията за спечелване на поръчка за комунална дейност са все едни и същи и са все свързани с хора, които имат изключително спорни биографии. В такава ситуация трябва да изберем по-малко лошото – общинско управление, което подлежи на много по-сериозен обществен и медиен контрол отколкото договор с частна фирма.
- Можете ли да дадете пример за такава лошa обществена поръчка?
- Например обществената поръчка за боклука и почистването на София. За последните години парите, които даваме за почистване са се повишили многократно. София обаче не става по-чиста. Фирмите са на ТИМ, на Румен Гайтански – Вълка и т.н., ясно е на кого са фирмите. Редно е да припомним, че когато Бойко Борисов ставаше кмет на София обещаваше, че щял да изгони Вълка от боклука на София. И 15 години по-късно половината сметосъбиране в София се извършва пак от негови фирми.
Между другото по отношение на почистването, което струва около 100 милиона годишно бях поискал от Столичния инспекторат да ми бъде изпратена справка колко пари са платени на фирмите за почистване и колко са глобени. За един тригодишен период на фирмите бяха изплатени близо 300 милиона лева, глобите за несвършена работа бяха 1,5 милиона лева.
- Как ще коментирате, че от Столичната община едва ли не Ви обвиниха в некомпетентност за тези 88 милиона лева за осветление?
- И кметът Фандъкова няколко пъти си е позволявала да отправя подобни критики, но тя е дама и аз няма да си позволя да отговоря по същия начин. Ще кажа само обаче, че подобни бяха изказванията от страна на управляващите, когато направихме разследването за улица „Граф Игнатиев”. Как всичко е наред, как няма проблем, но накрая стана ясно, че има голям проблем. Заместник-кметът по транспорта си подаде оставката, тоест беше уволнен и му беше повдигнато обвинение.
По същият начин говореха за поръчката за цветя, която беше спряна април месец. Тогава Столичната община в разгара на кризата искаше да харчи 2,5 милиона лева, за да сади цветенца из София.
Същото твърдяха, когато се спря поръчката за купуване на автомобили от страна на Столичната община. Ясна ми е тази реакция, имат право да го кажат, когато нямат аргументи, когато знаят, че са „сгазили лука” – това е паническа реакция на самоотбрана. Препоръчвам да се успокоят, просто да прекратят тази поръчка за осветлението, да се направи работната група, да изчистим детайлите, да гарантираме, че ще се проведе по един прозрачен начин и цената ще отговаря на това, което ще получим.