Промените в Закона за задълженията и договорите бяха приети на първо четене от правителството в самото начало на отпускарския сезон като пореден популистки напън на едно чудещо се как да се закрепи правителство. Те предвиждат 10-годишна абсолютна погасителна давност по отношение на частните задължения на физическите лица. Законопроектът бе внесен от „Обединени патриоти“ в момент на силна зависимост на ГЕРБ от тях.
Кой ще се облагодетелства от това и кой ще плати сметката са основните въпроси по този казус. Едно от главните опасения е продължителната съдебна и изпълнително-съдебна процедура, корупцията и вероятността за измами. Подобни опасения важат и за частния фалит, а подобна процедура излиза значително по-скъпа, включително и за длъжника.
От гледна точка на кредиторите абсолютната давност ще доведе до безусловно отписване на голям обем натрупани вземания, а това ще увеличи цената на кредитирането. Потърпевши ще са и коректните платци. Критериите за оценка на риска на кредиторите ще станат по-строги, а това масово ще ограничи възможността за ползване на кредитни услуги.
Контратезата е, че не е толкова лошо да има абсолютна давност, но тогава не трябва да бъде приеман закон за частния фалит, като отново следва срокът да е поне 20 години, или най-малко 15 г. Какво ще се случи, ако под натиска на ЕС бъде приет и законът за частния фалит? Резултатът ще е свръхзащита на длъжниците, ще нараснат многократно злоупотребите и целенасоченото забавяне на изплащане на кредитите с едничката цел в един определен момент част от вземането да бъде обявено за погасено по давност.
В момента съществува практика за доброволно събиране на закъснелите вноски, което при приемане на така обявената 10-годишна давност ще доведе до много по-ранно стартиране на съдебни действия от страна на кредитора, а оттам – и начисляване на съдебни разноски и държавни такси в много по-ранен етап. Кредитиращите институции ще повишат лихвените си проценти, част от таксите си, за да се защитят. Промяната ще се усети най-силно от коректните платци. За да са защитени всички страни в правните отношения, е редно да се мисли в посока за по-голям срок на давността, при който да настъпи частен фалит, смятат експерти в бранша, като сочат за пример Германия, където срокът е 30 години.